Четвъртък, 18.04.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Какво може да прави Църквата за специалните деца?

Main Pic
Публикувана: 15.09.2023
Автор: Цветанка и Радостин Марчеви
Прочетена: 618
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук.
 
Какво може да прави Църквата за специалните деца:
 
  • Да се опитва да осигурява подкрепяща се среда. Трябва да се опитва да отделя средства, например, за рампи за колички, да създаде специални сензорни кътове, монтесорни кътове, помощни средства в зависимост от спецификата на посещаващите ги деца - специални ножищи, тренажори,  пр.
  • Неделните учители да бъдат обучавани допълнително как да работят със специални деца - може да ги пращат на различни квалификационни курсове по специална педагогика. Има много такива за родители и учители. Смело мога да кажа, че в ГОЛЕМИТЕ църкви това трябва да бъде част от изискванията за неделни учители да влиза във визията на църквата за тяхната подготовка.
  • Да се опитваме  да включваме децата със СОП в общите дейности наравно с другите деца. Някои от тези деца са много музикални и може да бъдат включени в хваление с музикални инструменти наравно с другите. Децата в норма може е да пеят, а децата със СОП да танцуват или да участват с маракаси, дайрета или други музикални инструменти. Такова нещо сме правили в проект и наистина се получи много добре.
  • Чрез рисуване и апликиране (арттерапия) може да се поднасят на децата основни истини за Бога.
  • Ако имаме в Църквата дете, което е с много тежки дефицити и не се подава на работа заедно с другите, то може Църквата да осигури хора, които се занимават с него индивидуално в специалното сензорно място, докато трае богослужението, за да може родителите да си починат и да слушат спокойно проповедта.
Но най-важното, което трябва да разберем, е, че тези деца са част от Църквата.  Останалите деца трябва да свикнат да растат с тях, да учат заедно в неделното училище, да правят заедно тържества по големите християнски празници, да се научат да играят с тях, да стават с тях приятели, да ги приемат наравно с другите. Да, ние като Църква, няма да успяваме винаги да се справяме добре, понякога ще се чудим какво въобще да правим. Но когато се стремим да  култивираме в нашите сърца и в сърцата на децата от неделното училище  любов към специалните деца, то това ще ни изважда от апатията и ще ни мотивира да не сме бездейни в грижата за тях.
 
В работата си съм виждала как малко повече внимание към даден изтерзан родител, приемане, добра дума и насърчение е премахвало преградите, които по една или друга причина са се издигали  по между ни. Ние като християни трябва да помним, че любовта покрива много грехове.
 
Заключение
Чували ли сте името Брант Хенсън? Брант води собствено радио-шоу, което е доста популярно в Америка. Той също така и е християнин и работи като доброволец с организация, която осигурява медицинска помощ на деца със специални нужди в развиващите се страни, където такава често е трудно да се получи. Той е автор на няколко книги – и ако четете английски аз ви ги препоръчвам.
 
Брант Хенсън също е човек със специални нужди. Той е диагностициран със Синдром на аспергър и това му създава големи затруднения в общуването с хора. Той споделя, че често е питан кога ще пренесе своето радиошоу на телевизионния екран, за да могат хората да го виждат лице в лице и винаги му се иска да отговори – „Никога! Аз не искам да виждам хората лице в лице, понеже трудно общувам с тях. Много по-добре ми е да говоря по радиото.“
 
Поради своята диагноза Брат има затруднения да преценява дали нещо, което казва е тактично и така често е болезнено откровен с хората, което му създава проблеми. Друг проблем, който има е, че очите му лесно губят фокус. Затова той трудно подържа очен контакт, когато говори и му се налага постоянно да мести главата си, за да запази фокус. Накрая, както много Аспергери, той страда от нервно напрежение и му се налага да взема малки количества успокоителни и антидепресанти.
 
Въпреки това Брант Хенсън е успешен радиоводещ и предаването му печели много награди и се излъчва от над 200 станции. Той разказва една случка в началото на кариерата си, когато е трябвало да се премести в друг град, за да започне там предаването си. След няколко години то става доста известно и една църква в града го кани да бъде гост-говорител. Брант се съгласява, но когато го канят на сцената, се обръща към хората и им казва: „Благодаря ви за поканата, но знаете ли колко време ви трябваше, за да ме забележите? Преди три години, когато се преместих в този нов за мен град аз започнах да посещавам тази църква. Идвах всяка седмица в продължение на 3 месеца и нито един човек не ме поздрави и не ми каза дори една дума. Сега когато шоуто ми стана известно, вие ме поканихте да говоря без дори да знаете, че често съм бил сред вас.“
 
Невидимите хора съществуват – родители и деца. От нас – като християни и като Църква – зависи дали ще пожелаем  да ги видим.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg