Турските християни между смъртния страх и оптимизма

Той ръководи първата баптистка църква в Турция. Затова животът му е мишена за враговете на неговата религиозна идеология. Баптисткият пастор Ертан Чевик разказва за християнските гонения в страната на Босфора и споделя надеждата си за една по-независима и демократична Турция. Ертан Чевик е спокоен човек. Говори тихо и бавно, за да не прави грешки. В своя сив костюм изглежда невзрачно. Но турският пастор се бори срещу системата. В една страна, която международната организация „Отворени врати“ (Open Doors) поставя сред държавите с най-интензивно преследване на християни, той е успял да основе християнска църква. Всяка седмица в 3-милионния турски мегаполис Измир Чевик провежда богослужение, на което присъстват малко над 30 християни. За тази дързост той би могъл да заплати с живота си. „Веднъж се бяхме събрали пред нашата църква да протестираме срещу радикалните националисти и ислямисти. Тогава един мъж се опита да ме намушка с нож. В същото време други шестима терористи бяха арестувани, защото се готвеха да ме убият. Оттогава съм под полицейска закрила“, разказва Чевик. Сега навсякъде е съпровождан от личен телохранител. Споделя, че не се страхува. Може би защото доброволно е решил да живее в Турция. Той е син на турски гастарбайтер в Германия. Става християнин още в младежките си години. „Ние сме длъжни да раздаваме на другите от нашата надежда, която е Христос“, убеден е Чевик и признава, че затова се е завърнал в родната си земя. „От 99% мюсюлманско население в Турция по-голямата част са либерални. Разбира се, има и радикални сили, които се опитват да усложнят живота ни, защото като християни в една мюсюлманска държава ние представляваме незначително малцинство. Последователите на Христос все още са силно онеправдани тук, а в учебниците сме представяни негативно. Отношението на обществеността към нас за съжаление не е безпристрастно“, споделя Чевик, но не крие оптимизма си и вярата, че има изход: „Свободният живот на християните в Турция не зависи само от законите. Трябва да се промени начинът на мислене.“