Сряда, 28.02.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня"Исус й каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее." Йоан 11:25

OnLine
RSS Facebook Twitter

Човекът, когото днес има опасност да не познаваме

Main Pic
Публикувана: 27.12.2023
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1046
Коментари: 0
Той е един от героите на Новия завет. Самотните и слабите го избраха да им помага. Беше пълен “с благодат и сила“ и се казва, че чрез него са се случвали чудеса между хора, сред които не е престижно да се движиш. Не се притесняваше да влиза в спорове и когато дебатираше, го правеше страстно. Но предизвикваше хора, чието наранено самолюбие ги правеше опасни и беше изправен пред враждебния  Синедрион.
 
Дякон Стефан, героят от Деяния на апостолите, първият убит заради вярата си в Христос. Беше толкова надарен и енергичен, че можеше да стане най-известният апостол. Но прие служението да разпределя храната между вдовиците. Носеше гръцко име, но познаваше отлично Писанията. И сякаш изобщо не се интересуваше „какво може да постигне“ и „как ще се разгърне неговото служение“. 
 
Не беше първият ученик, изправен пред Синедриона, но беше специално набелязан заради нараненото его на хората, с които спореше. И когато се изправи пред Синедриона, не се държа никак благоразумно, а директно отправи срещу най-силните водачи на юдейския народ обвинения, които изкараха от равновесие съдиите му, до степен да заскърцат със зъби.
 
Смъртната  му присъда беше светкавична, произнесена с пълно единодушие. Начинът на екзекуция подчертаваше пълното разграничение на водачите на юдеите и целия народ от такъв човек. Само някои плакаха горчиво за него и се погрижиха за тялото му. Поведението му принуди повечето водачи и разпознаваеми членове на общността му да се крият и да напуснат Ерусалим, разпръсквайки се. Сякаш история за безразсъден млад човек, който без да си дава сметка за последствията от поведението си, поставя общността си в риск и прекъсва без време живота си, слагайки кръст на всички прекрасни перспективи, които има.
 
Тогава защо лицето му светеше като на ангел, когато се изправи пред Синедриона?
Тогава защо, точно когато произнесе най-предизвикателните думи пред юдейските началници прекъсна речта си, защото смаян и запленен видя над себе си Божията слава и своя Господ Исус, отдясно на Отец?
 
И преминавайки безмълвен през града, блъскан, влачен и заплюван от разгневена тълпа единственото, което каза преди да посрещне първите летящи срещу него камъни, беше ходатайствена молба за убийците си?
 
Стефан беше сляп и глух за всичко, за което днес християните мечтаят и с което именитите водачи са известни. Нямаше „видение за служението си“, нямаше „стратегия за достигане на целите си“, нямаше сътрудници за увековечаване на подвизите си. Стана „прислужник на трапези“, защото хората го обичаха и му се доверяваха, но беше сред недостигнатите и колебаещите се, далеч от сигурното пространство на църквата. И служението му приключи твърде скоро след като започна.
 
Днес ние не познаваме Стефановците, които някъде на границата между Царството на светлината и непрогледната тъмнина срещат окови, позор и смърт без време. Днес до нас никога или рядко не достигат думите, изречени пред тайните полиции и съдилищата на Иран, Китай и Северна Корея. И не познаваме имената на хората, които потъват в младостта си в концлагери и затвори или влизат в тунелите за екзекуция.
 
Вместо това широко известни и почитани са  хора, които видимо са в плен на нарцистично разстройство, не се притесняват да си съчиняват „пророчества“ и шумно се борят срещу армии, които не подозират за съществуването им.
 
Стефан е човек, в когото Бог благоволи. Не му даде нито дълги години, нито световна известност, нито впечатляваща кариера. Стефан беше човек с правилна йерархия на любовта в живота си и това караше бедните, болните, самотните и търсещите лесно да му се доверяват. Стефан обичаше Господ повече от всичко и Той му даде да Го види. Беше до него в най-голямата тъмнина и нежно затвори очите му, когато единственото, което остана пред тях, беше омразата и злобата на враговете му.
 
Преди това Бог чу последната му молба. Сред тълпата имаше един момък, който одобряваше убийството на Стефан. И Господ избра този млад човек да продължи делото на Стефан.
 
И така, коя е нашата голяма мечта?
Какво ни носи най-голяма наслада?
Кои наши планове смятаме за провалени, когато не се случват?
 
А коя е голямата любов на живота ни?
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg