Язовир от небето

Публикувана: 10.01.2024
Автор: Таня Самоковлиева
Прочетена: 442
Коментари: 0

Сподели

„Снегът е Божият язовир на земята!“ Не помня автора на тази сентенция, но няма нищо по-перфектно, по-превъзходно, гениално, безотказно функциониращо от това, което Бог прави! Ние, хората слабо догонваме в мислите си Неговия промисъл за добро на света. Само копираме и имитираме от наблюдения размаха на Неговата ръка. Опитваме се да бъдем творци, каквито и иска да бъдем. А Той не спира да говори!

Стъпките в снежната нощ хрупат в радостта ми. Мислите танцуват като закачливите снежинки пред очите ми. Подканят да ги пусна през вратата на възхитата ми!

Снежният Божи язовир, който никога няма да прелее от милост да не ни наводни. Защото няма бент и бунтуваща се вода, а свобода. Язовир - топло одеяло за семето в земята. Пои го търпеливо и дозирано с мярката на слънчевите лъчи.

Язовир от снежинки, престъргващи и изтупващи всяка зараза, мръсотия и болест във въздушния килим на атмосферата.

Язовир от въздух и вода, прегърнали се в кристалния танц на валса. Летят от висините на небето. Кръжат над градове и хора и кацат там, където ги залюлее ветрецът. Каква феерия пред публиката земна, вперила очи нагоре!

Целува Господ бузките на дечицата. Разтяга усмивките на всички. Забързва радостно крачките в бялата нощ. Сладък захарен памук близват детските езичета. Рони се белият прах в ръкавичките. Посребрява косите на старците. Кара охладнели рамена да се доближат и сгушат. Запалва камината в сърдечния ни дом.

Радостен и плодовит бял дъжд, зимен пеперуден дъжд е изпратен отгоре. Язовир от бяла тишина, в която всичко остро и ръбесто е загладено и приглушено: крачки, говор, страсти, покриви и коли... Прегърнато е с пухкавата пелена на небесните студове. Сгушено е в снежната прегръдка на Бог. Измито, пречистено, целунато, успокоено...Сигурно, за да чуем по-ясно Неговата любов към нас.

Пращаш я, Господи! Пращаш го и него, Твоето слово. Може би точно сега в нечия зима от страдания и болка изливаш язовир от милост. В тишината на смълчаната мъка спускаш белия пеперуден сняг на надежда и упование в чудото Ти! Казал си го в Книгата чрез пророк Исая. И то е неотменимо слово, което няма да се върне назад, без да извърши Твоята воля:

„Както дъждът и снегът пада от небето и там се не връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастява, за да дава семе на сеяча, и хляб на ядещия, така ще бъде словото Ми - няма да се върне празно при Мен, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“

Прегръщам в дланта си Твоите снежинки! Стапят се между пръстите ми от топлината Ти! И в мен е топлина. Верен Си, Господи!

Сподели: