Сряда, 28.02.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня"Исус й каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее." Йоан 11:25

OnLine
RSS Facebook Twitter

Нагоре или надолу

Main Pic
Публикувана: 30.01.2024
Автор: Ружа Стойкова
Прочетена: 382
Коментари: 0
Всеки нов ден ни предоставя нови и нови възможности за лично израстване. Дали можем да ги видим като такива и да се възползваме, или се раздразняваме и проваляме деня си е въпрос на духовно съзряване. 
 
Нужно ни е не само дълбокото познание на духовната материя, нужна ни е лична мотивация, разбиране на потребността и действеност. Когато познаваме Бога от личен опит можем да изграждаме различни схеми и планове за собственото си духовно израстване. Реално то се активира в живота ни с увеличаването на нашата лична потребност и любов към Бога. Неговият Дух не просто ни разпознава, но и ни укрепва в това. 
 
Как на практика да го живеем? Вероятният отговор е “трудно”, но задълбоченият личен анализ ще ни даде друг отговор. Какво се случва в една злободневна житейска ситуация, която може да ни покаже докъде сме стигнали ние самите ? 
 
Примерно … Ако работим с човек, от когото имаме очакване за съобразителност и експедитивност ние можем съвсем “неволно” да се изнервим от неговото “бавене”. Тогава в нас се включва онова човешко “превъзходство”, за което не си даваме сметка, че всъщност не е наше, а услужливо ни е предложено в този етап от живота ни. Егото ни, не припознавайки духовната истина в този момент започва вътрешно да се надига в безбройните си лични оправдания за отговорност, за подреденост, за водителство и всичко, което може да ни предложи. 
 
Уменията и остротата на ума, които човек може да има, не са константна величина, и могат да бъдат променени, дори отнети. Те не са даденост, а благоволение, което човек е получил като възможност за развитие в пътя. Целта на това благоволение не е самоцелна и персонално угодна, а е за общо ползване и надграждане. Това обаче се разбира в пътя и степента на израстване. С времето човек осъзнава личната си не същественост и се научава да отдава славата и благодарността си. 
 
Във всяка една житейска ситуация можем да видим нивото на духовно израстване и да се запитаме, до къде точно сме стигнали ние.
 
Човек може да се поддава лесно на манипулация, изграждаща личното “величие” на егото му. Той не може да разпознае клопката и си действа по “светските правила”. Съответно отношенията между хората се развалят и те влизат във вътрешни съпротиви и разкъсвания, които нарушават мира и хармонията и в двете страни.
 
Човекът може да се поддаде на това си раздразнение, но след това да види своята грешка и да започне да си посипва “главата с пепел”. Безогледното нахвърляне към себе си, не е по-малко опасно от емоционалната нападка срещу другия. Преекспонираната съвест също обслужва дявола и не е угодна на Бога. Това поведения също нарушава вътрешния мир и може да донесе изгарящи рани, които да имат сериозни последствия.
 
Възможно е при поддаването на лично си раздразнение човекът да “изтърве нервите си” и в неволната нападка да прави нещо, което хем не разбира, хем не приема, но все пак го върши.
 
“Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.„
‭‭Римляни‬ ‭7‬:‭19‬-‭20‬ 
 
Тук осъзнаването на постъпката и личното разкаяние могат да ни придвижат напред, когато сме реално водени от Духа в пътя ни към Господа. В този случай човек може да потърси утехата, предлагайки в замяна разкаянието си пред Бога и извинението си пред човека. Така на практика сгрешилият се освобождава от вътрешното напрежение, има силите да осмисли случката и да “изгради стратегията” си за следващ подобен момент. Налице е лично израстване, което не само пази Божия мир, а и стимулира човека в пътя напред към Него.
 
“Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.” - Римляни‬ ‭8‬:‭6‬ ‭
 
Бог ни помага да запазим вътрешния си мир, когато вижда истинското ни търсене и стремеж към Неговия характер. Господ е сърцеведец и не гледа само на повърхността. Той не само ще запази мира ни, а ще изчисти мислите ни за последващи ситуации, които ще ни дадат увереност в израстването ни. 
 
И Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.”
‭‭Филипяни‬ ‭4‬:‭7‬ ‭
 
Когато човекът е успял да превъзмогне личните си егоцентрични търсения, той ясно разбира същността на подобна изпитна ситуация и тя не позволява на мира му да бъде нарушен. Той сам помага на другия човек като го напътства, утешава и мотивира.
 
Стигайки до това ниво на духовно развитие човек получава съвършения Божий мир и не се поддава на саморазрушителните си раздразнения. Тогава другият човек също може да види светлината на Божието присъствие и да усети онази грижа, която да му донесе нетипичен, но мечтан личен мир и желание за напредък. 
 
И нека в сърцата ви царува Божият мир, за който и бяхте призовани в едно тяло; и бъдете благодарни.” - Колосяни‬ ‭3‬:‭15‬ ‭
 
Нека благодарим на Господа, че ни дава възможности и съвършена линия, по която да се откриваме. Бог е верен!
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg