Вторник, 27.02.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня"А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (към покаяние)." Марк 2:17

OnLine
RSS Facebook Twitter

Бракът е най-важното служение - интервю с Роси и Ники Маркови

Main Pic
Публикувана: 12.02.2024
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 2221
Коментари: 0
ЕВ: Скъпо семейство, много ви благодарим, че се съгласихте да разговаряте с нас и да ни разкажете за себе ви. Как бихте се представили пред онези, които не ви познават?
 
Роси: Казвам се Росица Маркова, родена съм в град Силистра. Повярвах в Бога в началото на 1991 г. и оттогава насам животът ми е свързан с Тялото Христово и Неговото Царство. Нещото, което ми е доставяло най-голямо удоволствие, е да хваля Бога и да Му се покланям заедно с Неговата Невяста. Омъжена съм от 28 г., а от 10 г. пастируваме църква „Отворено Небе“ в гр. Добрич. Бог ни е благословил с две прекрасни деца. Бенджамин е на 25 г., и Марая - на 18 г., които служат редом с нас. 
 
Ники: Първо бих искал да благодаря за възможността да споделя за Този, Който дава бъдеще и надежда. Той ме срещна като Добрия Самарянин през януари 1992 г. Бях нападнат от духовни разбойници, наречени грях, зависимости, отчаяние, но Исус ме намери. Той ме превърза, очисти и спаси. Оттогава за мен е наслада и привилегия да Го следвам и да Го прославям с живота си.
С Роси се оженихме на 18.05.1996 г. и през същата година Бог ни отвори врата да учим в библейско училище в САЩ. След 3-годишно обучение се върнахме в България с желание да служим и да бъдем за благословение на Христовата Църква в България. 
През 2001 г. основахме издателска къща „Игъл“ и вече над  23 години снабдяваме духовно гладните със свежа небесна храна. От 2011 г. сме представители на служението на Джон и Лиза Бивиър за България като разпространяваме техните книги и материали сред търсещите истината!
През годините сме служили на различни конференции и семинари в страната и чужбина, но най-голям отпечатък върху нас са оставили мисионерските пътувания до Кения, Танзания, Филипините, Тайланд,  Непал и други места!
Нашата цел е да видим Божиите хора екипирани и ходещи в призива за живота си, Църквата - упражняваща властта и силата на Царството, а света - достигнат чрез Благовестието и Христовата любов на дело! 
Очакваме Небето да превземе земята и се подготвяме за радикално съживление с нечувани размери, в което хиляди по хиляди души ще се спасят и помирят с Бога!
Осъзнаваме, че всичко е от Него, чрез Него и за Него и отдаваме цялата слава на Исус, като се стараем да ходим смирено и отговорно пред лицето Му! Той е всичко за нас, Той е любовта и смисълът на живота ни!
 
ЕВ: Историята на всеки брак е уникална. Когато сме деца на Бога, знаем, че в живота ни няма случайни неща, следователно Той ни е събрал? Моля, разкажете ни вашата история.
 
Роси: В началото на 1992 г. моя приятелка от църквата беше подбудена да благовества на баскетболния отбор в града. В продължение на 6 месеца тя беше в пост и молитва за тях. След като се изпълни времето, отидохме на много важен техен мач (играеха срещу шампионите на България) с брошури и Нови завети в ръце. Почукахме на съблекалнята и ни отвори Ники Марков. Като разбра за какво сме дошли каза, че сега не е време за религия и ни затръшна вратата под носа. Ние обаче не се отказахме. Молихме се през целия мач, защото играта беше много интензивна и резултатът постоянно се изравняваше. Бог чу молитвите ни и в последната секунда точно Ники Марков вкара тройка и победиха с една точка. Това беше истинско чудо и веднага след това той беше много отворен да чуе какво имаме да му кажем за Бога. Седем от неговите съотборници също повярваха. Така се запознахме и година след това започнахме да излизаме заедно. 
 
Ники: В книгата Битие има един много важен принцип – В началото Бог... В началото на всяко начинание, взаимоотношение трябва да е Той. Всичко трябва да е от Него, а не родено от нашите нужди и желания.
Учех в Разград, когато Бог ми откри, че Роси ще бъде моя жена. Няма да влизам в подробности, но има събития, които не могат да бъдат облечени в човешки думи. Знаех дълбоко в себе си, че това е жената за мен, мой спътник и опора в живота. Въпреки че се познавахме от 1 година, дойде денят, когато като Адам се събудих… видях Роси и си казах: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми (Битие 2:23).
Разбира се, през годините сме имали своите възходи и падения каквито малко семейства са преживели, но въпреки това, всеки от нас е знаел, че принадлежим един на друг, че сме в завет, а не в договорки и условности. Вярвахме, че това, което Бог е съчетал, никой човек не трябва да разделя. 
 
ЕВ: Според Библията, в брака двамата стават едно, но често пъти хората, които не четат Писанието, ни обвиняват, че бракът обезличава отделната личност. Какво бихте отговорили на подобен коментар?
 
Роси: Фразата „двамата ще станат едно“ често се тълкува като израз, който набляга на единство и партньорство, а не на буквална загуба на индивидуалност. В един здрав брак и двамата съпрузи трябва да поддържат своята уникална идентичност, докато работят заедно като екип. Силният и успешен брак е изграден върху основата на хора, които взаимно насърчават личностното развитие и благополучие. Идеята не е да се изтрие индивидуалността, а да се допълват и подобряват взаимно. Личните стремежи и мечти на всеки трябва да бъдат признати и уважавани. 
 
Ники: Не, бракът не ни обезличава, а напротив, прави ни по-пълноценни и разкрива истинската ни същност. По-добре са двама отколкото един, понеже потенциалът, дарбите, помазанието се удвояват. Понякога обаче имаме погрешна представа, че брачният ни партньор е този, който може да ни даде всичко, от което се нуждаем, а всъщност само Бог е източникът на всяко добро. Бракът е мястото, на което се учим да обичаме, да прощаваме, да се претърпяваме. Там егото и гордостта ни трябва да умрат, а желанията, интересите и благополучието на брачния ни партньор да са с приоритет. Не е ли това Христос? Не е ли в това парадоксът на нашето спасение? Изкуплението и вечният ни живот бяха по-важни за Исус от избавлението Му на кръста.
Бракът не е място за удовлетворяване на личните ни желания. Това е  място, на което се стремим да зарадваме и удовлетворим другия. Бракът е олтар, на който жертвата сме ние. 
 
 
ЕВ: Какво трябва да знаят всички млади хора, преди да решат да встъпят в брак?
 
Ники: Насърчавам младите хора да търсят Божието напътствие във всички аспекти на живота, включително брака. Молитвата за мъдрост и търсенето на съвет от доверени духовни наставници или водачи може да бъде от голяма полза в този случай. Библията учи на взаимно уважение между съпрузите. Те са призвани да обичат жертвоготовно жените си, а съпругите да почитат съпрузите си в дух на взаимно уважение. Днес много се говори за любов. Но любовта не е чувство, а решение, жертва. Когато венчавам млади хора, им казвам следното: Бракът е доброволно жертвоприношение. Вече не съществуват думите „аз и моето”, но „ние и нашето”. Любовта е важна, физическото привличане е нормално, но не само с чувства се гради дом и семейство. Ако беше така, то нямаше да има разводи, защото в началото на брака, всички са се обичали и са имали пеперуди в стомаха си, следователно любовта не е единствената основа за успешен брак.
Библията ни казва как се гради брак, дом и семейство. Притчи 24:3,4: С мъдрост се гради къща (дом, семейство), и с разум се утвърждава, и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.
За да градиш брак, дом, семейство трябва да имаш знание, мъдрост и разбиране относно партньора си и да го виждаш през очите на Христос.
Начинът, по който мъжете и жените общуват, е различен. Жените имат склонност да говорят повече, докато за мъжете е по-характерно да действат. Жените чувстват нужда да обсъдят всичко. Общуването, разбира се, е от съществено значение за здравината на всяка връзка, проблемът е, че мъжете не винаги използват думите за тази цел. Повечето от тях не знаят как да облекат чувствата си в думи, затова използват докосването и други езици на любовта.
Бракът е като банкова сметка… трябва да вложиш, да депозираш и когато дойде трудно време (а то винаги идва рано или късно), да има какво да теглиш… иначе настъпва фалит.
Именно това е разводът - фалит или банкрутиране на брака.
До развод се стига, защото само си теглил, само си консумирал, всичко е било за теб самия... без да си вложил, без да си жертвал нещо от себе си.
Нямаш право да получаваш, да теглиш без преди това да си дал и да си депозирал.
Това са брачните взаимоотношения. Семейството е дългосрочна инвестиция.
Най-голямата грешка, която младите семейства могат да направят, е да вземат дългосрочни решения въз основа на краткосрочни, временни ситуации и проблеми.
Обикновено младоженците, когато биват венчани чуват само това, което искат да чуят. Когато ги попиташ дали са готови да бъдат заедно в болест и здраве, в богатство и бедност… Младоженецът не чува думата болест, а булката не чува – бедност, но бракът е завет и посвещение във всяко обстоятелство и трудност. 
 
 
Роси: Преди да встъпят в брак, хората трябва да споделят обща вяра и ценности. Библията подчертава колко е важно вярващите да бъдат „равно впрегнати“ (2 Коринтяни 6:14). Бракът в Библията е описан като завет за цял живот. Преди да се оженят, младите хора трябва да имат ясно разбиране за тежестта на този съюз и да са готови да спазват обетите си дори в трудни времена. Бракът изисква прошка и благодат! Важно е хората да участват в открити и честни разговори, да търсят предбрачно консултиране и непрекъснато да работят върху изграждането на здрава основа за брака си въз основа на библейските принципи.
 
ЕВ: Какво научихте за себе си от вашия партньор за годините, в които сте заедно?
 
Ники:  Научих, че все още съм далеч от Христовия образ и трябва да позволя на Светия Дух да ме променя и да обичам съпругата си не както аз искам и предпочитам, но както Христос обича Църквата Си. Исус е примерът за съпруг. Той е стандартът и моделът за подражание и ще е много погрешно да се сравнявам с другите как те обичат жените си.
Истината е, че не можеш да накараш някого да те обича, но можеш да създадеш атмосфера, в която любовта ви да разцъфне.
Разбрах, че християнското семейство остава заедно, не защото две сродни души са се намерили, всичко се е наредило в живота им и никога не са се карали, но защото Христос е в центъра на техния брак и те са се посветили един на друг.
 
Роси:  През годините съм придобила представа за моите силни и слаби страни – области, в които се отличавам, и други, в които има място за подобрение като темперамент, начин на общуване и споделяне, лични граници. Научих, че дори и да съм права, понякога е по-добре да премълча. Разбрах, че ако човек обича истински, ще му се наложи да прощава и да умира за егото си, неща, които за нас християните са задължителни. Благодарна съм, че винаги ме е предизвиквал и насърчавал да бъда по-добрата версия на себе си. 
 
ЕВ: Децата са изключително благословение за всеки брак. Какво се случва с брака, когато се появят децата?
 
Ники:    Децата са наистина радост и благословение от Бога, когато не са тийнейджъри... шегувам се, разбира се. Децата са онези живи послания, изпратени като доказателство във бъдещето, че нас ни е имало и сме живели пълноценно. Словото казва, че както са стрелите в ръката на силния, така са децата на младостта. Блажен е оня човек, който е напълнил дома си с тях! (Псалм 127:4,5).
Давид сравнява децата със стрели, заради способността им да се движат в бъдещето, а отговорността да ги насочваме в правилната посока е наша. Един ден, аз и Роси няма да сме на тази земя, но нашите деца все още ще са тук като стрели изпратени в целта си.
Съпругата и децата са визитната картичка на всеки мъж и Божий служител. Всички ние знаем как да се държим в църквата, как да играем роли в обществото, но Давид казва следното: Ще ходя с незлобиво (с интегритет, съвършено) сърце всред дома си… (Псалм 101:2). Всичко започва от дома.
Бащата е този, който дава идентичност на децата си. 
Той е свещеникът, пророкът, защитникът и снабдителят. Затова трябва да говорим пророчески върху живота на децата си и те да станат онези личности, за които Бог ги е повикал от вечността.
 
Роси:  Децата са едно от най-големите благословения за всяко семейство. Те са по-усъвършенстваната версия на нас самите и са част от мисията ни тук на земята. С раждането на децата обаче се появяват нови отговорности, при които и двамата родители трябва да вземат участие. Грижите по едно дете никак не са малко и могат да доведат до голямо напрежение, стрес и умора, затова е много важно майката и бащата да се подкрепят емоционално и взаимно да споделят предизвикателствата, пред които се изправят. Въпреки появата на децата, любовта между съпрузите не трябва да охладнява. Намирането на възможности за постоянна комуникация и качествено време заедно са от съществено значение. 
 
ЕВ: Споделете, моля, вашата максима за брака, научена от Библията или от любима ваша книга за семейството!
 
Ники: Бракът е служение, най-важното ни служение. 
В Битие 44:34 Юда казва едни отрезвяващи думи, които се отнасят за всеки от нас: Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене?
Как ще се върнем един ден при небесния си баща, ако децата ни не са с нас във вечността? Каква полза да спечелим целия свят, да проповядваме на хиляди, да градим голяма, влиятелна църква, национално служение, ако децата ни не са посветени и не служат на Бога? 
Любовта е концентрирана върху даването, а не върху вземането. 
Семейството, това е място, на което всеки живее и отдава себе си на другия и всички живеят за Христос. Бракът и семейството е най-доброто място, на което можем да практикуваме християнските ценности. Той трябва да разкрива взаимоотношението между Христос и Църквата. Бракът е в своята най-великолепна форма, когато двете страни са голи и незасрамени. Бракът е място, на което се събличаме от всички смокинови листа. Бракът има нужда да бъде прозрачен. 
Ако искаш някого, който да бъде всичко за теб, не се оглеждай около себе си, а погледни нагоре. Бог е единственият, Който може да бъде всичко.
Изговарям благословение върху всички вас:  Мир на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш! (1 Царе 25:6).
 
Роси: Вярвам, че почитайки и обичайки съпруга си, аз същевременно почитам и обичам Христос в него. 
Ето още една мисъл за любовта, която може да се съотнесе и за брака, защото без истинска любов няма здрав брак: „Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Не е ли същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост."
Елиф Шафак
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg