Вторник, 27.02.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня"А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (към покаяние)." Марк 2:17

OnLine
RSS Facebook Twitter

Бракът е оазис с Бог в центъра - интервю с Надя и Пепи Василеви

Main Pic
Публикувана: 12.02.2024
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 1304
Коментари: 0
ЕВ: Скъпи Наде и Пепи, благодаря ви, че приехте да се включите в Седмицата на брака с това интервю. Как бихте се представили за читателите, които не ви познават. Откога сте заедно, но преди всичко колко време ви трябваше, за да вземете решението... „докато смъртта ви раздели“?
 
Надя: Ние сме (все още считащи се за) младо семейство, изградено от Божията любов, което обича да служи в църквата и извън нея. Убедена съм, че ако не беше Той, бракът ни нямаше да бъде такава благословена симбиоза.
 
Себе си бих представила като Божие дете, служител и работа в прогрес. По професия съм юрист. Основните ми служения са в хваление и като младежки ръководител в Първа баптистка църква, София.
През юни месец бракът ни ще стане на 8 години, а преди да се оженим имахме връзка цели… 2 г. След като решихме да бъдем двойка, на Пепи му отне почти година, за да ми предложи да се омъжа за него. Тогава бях на 20 и вече имах представата, че най-вероятно ще бъдем семейство, но не очаквах да зададе въпроса толкова скоро. Аз също отговорих бързо, защото го обичам и „да“ ми дойде като най-естественото и органично нещо. Годината годеж беше с оглед следването ми в университета и подготовката на сватбата.
Иначе преди да решим да бъдем двойка поддържахме много искрена приятелска връзка за няколко месеца. Отпреди това обаче се познавахме доста бегло. Живеехме в населени места на разстояние около 200 км едно от друго. С всичко това се опитвам да кажа, че не ми отне много време, за да разбера, че това е моят човек.
 
Пепи: Казвам се Петър и съм роден в далечната, за сегашните тийнейджъри, 1992 година. Демек, преди мааалко повече от 31 години. Израснах в семейство на вярващи родители, заедно с моята сестра и двама братя, за което съм много благодарен на Бога. 
По професия съм IT специалист и помагам с техническата част в църква, но също така участвам активно в хвалебното и младежко служение (и където още се наложи). Също така двамата с Надя сме част от ръководния екип на Християнската младежка баптистка организация (ХМБО).
С нея сме заедно от 9-10 години, като решението да ѝ предложа брак го взех само след около година от началото на нашите взаимоотношения и отново година по-късно вдигнахме сватба.
 
ЕВ: Някои казват, че противоположностите се привличат, а други твърдят, че партньорите в брака трябва да се допълват, тоест, да имат много общи неща? Как се случи при вас?
 
Надя: Ако говорим за характер, в много аспекти сме доста различни. И нерядко тези разлики ни предизвикват да растем заедно и да шлайфаме ръбовете си. За мен това е много специално и искрено ме радва (повечето пъти). Доста добър тандем е събрал Бог.
Аз съм перфекционист, той е импровизатор. Аз съм интроверт, той – екстроверт. Аз обичам да пиша, той обича да говори. Той е tech geek, а аз… с удоволствие се ползвам от уменията му. Той е супер самоуверен, а аз често се съмнявам в себе си. И мога да продължа още с краските на нашата палитра.
Това, обаче, което ни свързва най-силно е вярата в Бога, основата ни в Него, стремежът ни към Него и общите ценности, произтичащи от всичко това. Това е и което срещна животите ни и ни даде един общ път. Така и искаме да бъде – Бог да е в центъра на семейството ни и на целия ни живот.
Като допълнително благословение и двамата горим да работим с млади хора и имаме страст към музиката.
 
Пепи: Смятам, че при нас има един добър баланс, защото в едни отношения сме различни, а в други се допълваме. Например тя е доста по-интровертна, а пък аз - обратното. От друга страна в служението ни, бих казал, че се допълваме доста добре.
 
 
ЕВ: Как се удържате да не искате да промените партньора си? Възможно ли е изобщо?
 
Надя: Според мен има някои неща, които не могат да бъдат променени, други – не трябва и няма нужда да бъдат променяни, а трети – е добре да бъдат променени и могат да се променят с любов. Мисля, че това разбиране ми помага да имам правилно отношение относно „удържането“.
Радвам се, че Бог ни е дал такава свобода и прямота в семейството, че можем да говорим откровено за нещата, които бихме се радвали да се променят към по-добро. Въпреки това не е лесно, но не и непостижимо.
Според мен е важно да обичаш човека до теб такъв, какъвто е, но това да не залоства вратата за растеж. И слава Богу, Господ е изворът на любовта, продължаваща и след 70 пъти по 7.
 
Пепи: Когато двама души заживеят заедно, винаги има период на нагаждане на навиците и порядките, с които всеки един от тях е свикнал. Това е, бих казал, неизбежно. Но тези моменти обикновено са забавни, защото нещо, считано за нормално от единия, може да е съвсем ново или пък странно за другия. В такива моменти трябва да се прояви любов, търпение и разбирателство и от двамата съпрузи. Е, след близо 8 години брак все още намираме разни такива разлики, но това му е готиното всъщност. Важното е към всеки опит за промяна у партньора да бъде подходено с внимание и с едно на ум, че може и да не се получи както ние искаме.
 
ЕВ: Всеки от вас двамата като дете или юноша, е възприел или избрал да следва вярата на родителите си. Лесно ли ви беше? Кои са трудните неща, когато си роден и израснал в дом на евангелски християни и още повече – служители?
 
Надя: За мен беше естествено да последвам вярата, защото е истинска, вярна и искрена. И мисля, че е привилегия да познавам Бога от дете.
Трудностите дойдоха, когато направих избора, защото обикновено малко след това идват и очакванията към теб. Бях на около 10 и исках да бъда перфектна във вярата и в делата. А навлизайки в тийнейджърството ставаше все по-трудно да удържам характера си.
Трудно е, когато знаеш как трябва да постъпиш, но не искаш, защото това означава да преглътнеш себе си и да дадеш приоритет на Божията любов, дори когато си в „правото си“. Трудно ми беше да бъда безпогрешен християнин вътре в семейството, да не разочаровам близките си и да показвам Христов характер във всяка ситуация. Много пъти не успявах. Обаче с времето Бог обърна нещата и започна да ме използва, за да помага на моите любими хора.
 
Пепи: Определено ми беше лесно да приема Господ Исус Христос в сърцето си, просто защото цял живот на това са ме учили. Като че ли по-трудно става като мине време. Повярвах още в тийнейджърска възраст, което си беше преди половин живот. От тогава досега се случи толкова много...
Трудните неща за един вярващ младеж са подигравките на околните, неразбирането им за това защо си по-различен. С времето обаче става като че ли по-лесно да споделяш за вярата си.
 
ЕВ: Какво бихте препоръчали на младите хора, които се колебаят дали да се посветят на брачния съюз? Все пак апостол Павел предупреждава, че бракът е трудно нещо, а днес мнозина живеят, без да са подписали, без да се посветят изцяло. Какво ще ги посъветвате вие?
 
Надя: Бракът ни за мен е като оазис. Нямам предвид, че е перфектно и че е лесно, а че е моето място, моят дом, където принадлежа, моята безопасна среда и глътка въздух сред цялата бъркотия, която имаме в света. И това е благодарение на Бог и посвещението ни един към друг и на Него.
Смея да твърдя, че с брака Бог „отключва“ много благословения и радости. Неслучайно Той използва сравнението, за да опише очакването и радостта от събирането на Църквата (Христовата невяста) с Него.
Някои хора обичат да казват, че бракът нищо не гарантира. И наистина е така, ако го виждаш просто като един подпис и го изпразваш от истинското му съдържание. Според мен, обаче, бракът е създаден, за да заявим и прокламираме несъмненото ни посвещение към другия и между двама ни пред Бога. 
Влизайки в брачен съюз казваме „Аз съм твоя, ти си мой. Ние сме едно,“ и даваме място на Бога да подпечата връзката ни и да я благослови. 
По мое мнение липсата на подпис не дава свобода, а по-скоро говори за липса на посвещение и готовност за поемане на отговорност. А ако обичаш някого истински, каква би била достойната причина да не му се посветиш?
От друга страна не отричам, че има хора, призвани да нямат такова взаимоотношение и да се посветят изцяло на Бога. Но тук говорим за нещо много различно от това да те е страх или да не виждаш нужда да се посветиш на някого, с когото вече споделяш живота си под някаква форма.
 
Пепи: Давайте, женете се! Господ ни създаде да бъдем заедно и тук бих цитирал Битие 2:23-24, където се казва „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа. Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“.
Не одобрявам живота на семейни начала, защото това си е нарушение на Божиите заповеди, а и честно казано не ги разбирам тези хора. Бракът не е това, за което се представя – окови, край на свободата, подчинение… той е точно обратното - свобода, любов, разбирателство, грижа, търпение, старание, компромис и много други неща. 
 
ЕВ: Имате ли любим библейски стих или максима, с които да поздравите читателите за Седмицата на брака?
 
Надя
 
В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта – не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг. Никой никога не е видял Бога; но ако се обичаме един друг, Бог пребъдва в нас и Неговата любов е съвършена в нас. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, защото ни е дал от Духа Си.
1 Йоан 4:9-12
 
Пепи: О, да! Много са ми любими следните стихове: 
И така, като свети и възлюбени Божии избраници, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Търпете се един друг и си прощавайте взаимно, ако някой има оплакване против някого – както Христос ви прости, така и вие. А над всичко това, облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършено единство. В сърцата ви да цари Божият мир; към него сте и призовани като едно тяло. И бъдете благодарни на Бога.
Колосяни 3:12-15
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg