Вторник, 27.02.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня"А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (към покаяние)." Марк 2:17

OnLine
RSS Facebook Twitter

Бракът е приятелство, доверие и обич - интервю с Деница и Ники Иванови

Main Pic
Публикувана: 13.02.2024
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 542
Коментари: 0
ЕВ: Скъпи Дени и Ники, признателни сме, че приехте да се включите с това интервю, за да отпразнуваме заедно Седмицата на брака. Знаем колко натоварено е вашето служение. Моля ви, разкажете ни как станахте семейство!
 
 
Семейство Иванови:
Ние сме Николай и Деница Иванови. Семейство с 20-годишен стаж и две чудесни деца - Матей (16) и Ема (14). Интересите и талантите в нашето семейство са доста разностранни. Дени е художничка, завършила Художествената Академия в София, а Ники е с академична подготовка в Психологията и Кинодраматургията. Матей учи немски, а Ема френски, но това, което ни обединява, e любовта към Божието Слово и Неговата Църква. Ники и Дени ръководят християнско просветно служение в България, което се нарича “Библейска лига”. Също така наглеждат подобни служения в 14 държави в Евразия.
 
Ники:
Моят спомен за началото на нашите отношения с Дени е свързан с едни мои комични опити да я наставлявам като младежки ръководител в църквата и да я приобщавам към младежкото служение, за което отговарях. Впоследствие, когато желанието ми да я приобща, се увенча с частичен успех, и Дени започна да посещава групата за библейско изучаване, която водех, се оказа, че си имам работа с една изключителна личност. Силно посветена на Бога, тотално различна от мен и в същото време със учудващо сходни разбирания по страшно много въпроси. Грабна ме нейният устрем в служението и също не е за пренебрегване фактът, че изобщо не беше впечатлена от мен в началото. По-късно между нас се изгради приятелство и любов, които, колкото и да звучи клиширано, сякаш се задълбочават и до днес.
 
Деница:
И двамата с Ники посещавахме една и съща църква, но по онова време тя беше твърде голяма и ние не се познавахме. Аз бях много затворено дете и не ходех нито на неделно, нито на младежко. Когато бях на 17 години обаче, Бог ме постави в ситуация, която напълно промени живота ми и аз активно се посветих на служение с тийнейджърите в църквата. Въпреки че вече не можех да се скрия от света, така успешно както преди, все още избягвах да ходя на младежките събрания. Тогава, Ники, който вече беше младежки лидер, ме забеляза и реши да се погрижи за моето приобщаване към младежите. Покани ме на домашна група, която се провеждаше много близо до моя дом и аз не успях да му откажа. Така, постепенно ние се сближихме и забелязахме, че имаме много подобно отношение към Бога и вярата, и еднаква любов към служението в църквата. Когато обаче Ники се влюби в мен и аз го разбрах, нещата се усложниха. Аз много дълго търсех Божията воля за моя брак, докато вече напълно изтощена, Бог не ме срещна, както никога преди или след това. Един ден усетих присъствието на Христос в стаята, веднага започнах да се моля и да Го питам за пореден път, каква е Неговата воля. Тогава чух категоричния Му отговор: „Ти избираш за кого да се омъжиш, а Аз ще благословя твоя избор.“ В този миг всичките ми съмнения изчезнаха. Аз отидох при Ники и му казах, че вече може да ми предлага брак.
 
ЕВ: Вашата работа в "Библейска лига" е отговорна и напрегната. Успявате ли да разграничите вашия служебен контекст от отношенията ви като съпружеска двойка? Как предпазвате личните си взаимоотношения от стреса и напрежението, с които всяка отговорна работа е свързана?
 
Ники:
Всеки е чувал за опасността от “омръзването” и прекалената близост, както и нуждата от лично пространство. Е, в нашия случай ситуацията е по-скоро обратната. Без да пренебрегвам реалната нужда на всеки да остане насаме с мислите си понякога, съм забелязал, че при нас с Дени динамиката е друга. Споделянето на живота, работата и служението води до една все по-силна връзка и единение, което ни помага да преодоляваме трудностите заедно. Ние сме една интересна, някак огледална противоположност един на друг, но в различията си сме близо до средата, което омекотява напреженията някак. В същото време това помага да виждаме различни нюанси в проблемните ситуации и да ги решаваме по-уверено заедно. Като че ли, колкото повече сме заедно толкова по-силни ставаме. В професионалния ни живот е интересно колко сходно разсъждаваме и действаме по-скоро като двете страни на един общ организъм. Понякога се плаша от това размиване на личното, но в същото време се успокоявам с текстовете от Свещеното Писание, които говорят за точно такова сливане в Божия план за брака.
 
Деница:
Много скоро след като се запознахме, ние с Ники започнахме да служим заедно, а няколко месеца преди да се оженим вече и работехме заедно в Библейска лига. Оттогава досега никога не съм съжалявала за това. И двамата се чувстваме много по-добре, когато сме заедно, отколкото когато сме далеч един от друг. Най-труден  беше периодът на моите две майчинства, които следваха едно след друго и се наложи 4 години да си остана вкъщи. Не се налага да разграничаваме служебните ни от личните ни взаимоотношения, защото работата заедно ни сближава. Сблъскваме се с едни и същи предизвикателства, по едно и също време. Можем да обсъждаме един с друг проблемите и да се радваме на успехите заедно. Да не говорим колко много се допълваме в нашите умения. Всичко, с което той се справя с лекота, за мен е предизвикателство и обратното. Научили сме се напълно да се доверяваме един на друг. Разбира се, много пъти сме се карали по работа, дори пред колегите. Но ние не възприемаме конфликта като проблем, а като начин за разрешаване на проблема и никога не остава лошо чувство след това.
 
ЕВ: Мнозина твърдят, че брачните партньори трябва да са приятели? Вярно ли е? Какво означава това на практика? 
 
Ники:
Ако приемем дефиницията, че приятелите гледат в обща посока, а влюбените се гледат в очите, то в брака има нужда и от двете. При нас сякаш общата цел е онова, което идва от само себе си. На мен много ми харесва дефиницията за приятелството на К.С. Луис, който казва: “Приятелството се ражда в мига, в който един човек каже на друг: - Какво! И ти ли? Мислех, че съм само аз.” Това сякаш е написано за нас с Дени. За мен Дени е най-близкият приятел, човек, с когото ми е приятно да си говоря, да работя и да пътувам. Предизвикателството понякога е да остане време да се погледнем в очите. Слава Богу, в огромното количество прекарани заедно часове, остава време и за тези погледи.
 
Деница:
За мен лично, това е вярно на 100%, но сякаш има и нещо повече. Приятелството стига дотам да цениш другия, да му имаш пълно доверие и да искаш да прекарваш време с него. Това, което ние имаме отвъд приятелството, е усещането, че сме едно цяло, че неговата грешка е и моя грешка, че неговият успех е и мой успех. Когато му се сърдя за нещо, усещането е, че все едно се сърдя на себе си и то никога не води до желание да се дистанцирам от него.
 
ЕВ: Вашите деца вече са тийнейджъри. Има ли особени предизвикателства, с които се сблъсквате? Какво бихте посъветвали младите семейства, чиито деца са още в детската градина. Нужна ли е някаква подготовка и какво да очакват? Възможно ли е да избегнем грешките на нашите родители по отношение на възпитанието?
 
Ники:
Ние едва напоследък започваме да вкусваме от сладката страна на това да имаш деца тийнейджъри. Сякаш сега и двамата са излезли от тежката фаза на затваряне в себе си, конфликтност и безконтролно бушуващи емоции. При нас има едно мъжко-женско групиране, което може би е резонно. Аз обичам да прекарвам време със сина ни - Матей, който е запален по спорта и започва да става постепенно дървен философ, като мен. Кефя се на времето с него и все по-задълбочените разговори, които водим. Дени и дъщера ни - Ема са по-действени, пренареждат постоянно къщата и естествено ходят на шопинг заедно. Забелязал съм, че понякога има една цикличност в грижовността на родителите. Хора, получили много внимание от родителите си, понякога са по-разфокусирани в своята грижа към децата си. Аз съм израснал в трудна среда, но грижата и вниманието на родителите ми е била винаги на висота и се стремя да не лишавам децата си от качествено време. Дано да успявам. Към по-млади родители, които жонглират с учене, професия и деца бих отправил съвета да слагат децата си по-високо в списъка с приоритети. Но също така да не губят и връзката помежду си. В този ред на мисли, наскоро ми попадна следната сентенция: “Единствените, които ще запомнят допълнителните часове извънредна работа, са децата ви”. Тук е моментът да се каже, че в това високо натоварване е много важно да се вглеждаме един в друг и в нуждите си. Преумората и стресът в този супер натоварен период могат да доведат до прегаряне, огорчение и пукнатини в отношенията, които по-късно трудно се заличават.
 
Деница:
Уау, това е много голям и труден, за кратък отговор, въпрос. За мен отглеждането и възпитанието на децата ни е било винаги основен приоритет. Смятам, че основната грешка, която моите родители са допуснали в отглеждането ми, е игнорирането. Затова аз се старая да общувам с децата си постоянно, по всякакъв повод. Да бъда максимално искрена с тях, да им показвам уважение и да им давам възможност от време на време да „постигнат своето“. За мен целият този процес винаги е бил голямо предизвикателство, защото децата преминават през множество различни периоди и докато ти се адаптираш към един, те вече са в друг. Затова смятам за задължително родителите да получават външна помощ и да се образоват по въпроса за отглеждането на деца. Има много добри книги, не само от християнски автори. Аз лично, много харесвам книгите на Алисън Шейфър, която е радетел за демократичното възпитание. Особено полезна за нас беше нейната идея да се правят ежеседмични семейни събрания, на които всички заедно да обсъждат планове, проблеми и желания, и да взимат решенията съвместно. 
 
ЕВ: Покрай вашата работа имате наблюдения върху християнския живот в много други страни от Източна Европа и Азия? Има ли нещо, което откроява християнските семейства в някоя от страните, където често пътувате? 
 
Ники:
Това, което винаги ме изумява, особено по на изток от нас, са силните семейни връзки и функционирането на семейството и по-широкия роднински кръг като единна система. У нас сякаш все повече се налага един по-индивидуалистичен модел на живот, който на мен ми се струва по-самотен и някак отдалечен от божествения план за човека.  Едно от семействата, с които работим и безкрайно ме изумява, е семейството на наш сътрудник в Далечния Изток. Той и жена му имат седем деца - шест сина и една дъщеря. Всичките са посетени в служение на Бога.
 
Деница:
Това, което най-много ме впечатлява и радва, е, когато видя деца, които заедно с родителите си са въвлечени в служение. Много често ни се случва да видим как най-добрият и подходящ наследник на някой от нашите партньори, е именно неговият син или дъщеря.
Интересно е и това, че в някои от страните, с които работим, вярващите семейства имат по много деца – 5-6 минимум. Това се случва най-вече в Румъния, Русия, Монголия. Да наблюдаваш тези семейства заедно в служение е наистина впечатляващо.
 
ЕВ: Имате ли любим стих или цитат от любима книга, с които да поздравите читателите на „ЕВ“ за Седмицата на брака?
 
Ники: 
“Изглежда че Нашият Господ намира желанията ни, не твърде силни, а доста слаби. Ние сме едни бездушни същества, заиграващи се с пиене, секс и амбиции, докато всъщност ни се предлага една безбрежна радост. Като невежи деца си играем в блатото и опитваме да майсторим кални топки, защото не можем да осъзнаем какво се крие зад поканата да отидем на почивка край лазурния морски бряг.  Задоволяваме се с твърде малко.”
К.С. Луис “Бремето на славата” (мой превод)
 
Деница:
Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни, и духовни песни, като възпявате Бога с благодат в сърцата си. И каквото и да вършите, на думи или на дело, вършете всичко в името на Господа Исуса, като благодарите чрез Него на Бога Отца.
Колосяни 3:16-17
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg