начало > Църква > Жените и тяхната важност в Библията

Жените и тяхната важност в Библията

Публикувана: 08.03.2024
Автор: Катрин Сигърс
Прочетена: 761
Коментари: 0

Сподели

Предишната част можете да си припомните тук.

Нека да разгледаме служението на някои жени в Новия завет:

Анна бе пророчица, която “никога не напускаше храма, но стоеше там денем и нощем’. Лука 2:36

Ясно е, че тя пророкуваше в Храма. Анна се срещна с Господ Исус Христос и “говори за детето на всички, които чакаха нетърпеливо Бог да избави Ерусалим.’ Тя бе една от първите евангелисти, които свидетелстваха за Благата вест, за Христос в църквата.

В Писанията Прискила бе похвалена заедно със съпруга си Акила седем пъти от апостол Павел. В контраст с римския похват да се споменава първо мъжкото име, името на Прискила е написано първо цели пет пъти.

Павел не го прави без причина, твърди Йоан Златоуст, един от църковните отци, живял през четвърти век. Това разкрива нейната богоугодност. Всичко е ясно - Прискила взе Аполос и го обучи в Господния път, правейки го един напълно завършен учител (Деяния 18:24-26).

Хлоя е спомената като един от лидерите на домашните църкви в Коринт (1 Коринтяни 1:11).

Фива е препоръчана от Павел, който я нарича дякониса/служителка, и тя трябва да занесе писмото му до църквата в Рим (Римляни 16:1).

Според Павел Юния е превъзходен апостол, смятан от повечето съвременни новозаветни учители за жена (Римляни 16:7).

Какво означават тези пасажи в светлината на всички останали, които им противоречат?

Стотици книги са написани по тази тема. Например д-р Джон Темпъл Бристоу заключва, че в 1 Коринтяни 14 глава Павел казва на жените да спрат да си говорят по време на служба. Оригиналните гръцки глаголи и самият контекст, който е ясен из цялата глава, подкрепят това значение. И защо Павел казва на Тимотей, че не позволява на жените да обучават и да властват над мъжете? Бристоу казва: Първоначално учителите бяха мъже, защото само мъжете се обучаваха във вярата. Еврейските нрави строго забраняват на жените да разговарят с мъже, които не са им съпрузи. Еврейският закон заявява, че всеки мъж, който прекарва голяма част от времето си, говорейки с жените, ще наследи Геената (ада).’

Трудно е да получиш знания от някого, който ще те изпрати в ада. Тези коментари разглеждат само повърхността на нещата. Преводите на тези два пасажа заслужават дълбоко анализиране въз основа на гръцкия език и културната атмосфера. Само тогава ще добием представа за точното представяне на жените из цялото Писание. Каквото и да е значението, горе посочените различия трябва да ни подтикнат да задаваме въпроси. Противоречията относно жените в Писанията не трябва да се пропускат и игнорират.

Как да приложим всичко това относно служението на жените в църквата?

Жените, които говорят, водят, пророкуват или обучават в църквата често са критикувани, че нарушават буквалния превод на Писанието. Кои стихове са нарушени? Тези, които ясно показват как жените водят и обучават или двата стиха, които им противоречат? Жените са объркани. Имаме таланти, които често са заглушени с интерпретации, издигащи тези два пасажа, докато доста други библейски стихове са пренебрегнати. Нека да не правим грешката - това е въпрос за правилното библейско разбиране, а не за библейското върховенство. Съгласни сме, че Библията е боговдъхновена.

Какво казва библейският авторитет? Доктор Сандра Ричър, професор по библейски науки в колежа в Уестмонт обобщава служението на жените, представено в Библията: “Девора не беше грешка. Олда беше пророк. Юния не беше мъж. Римляни 16 глава не е аномалия. Прискила бе проповедник. Жените, пророкуващи в 1 Коринтяни 11 глава, практикуваха най-ценния дар на завета…ако една жена е надарена и призвана, работата на църквата е да разгледа, приложи и използва този талант. Това не е нашето царство, а Неговото. Амин.”

Следва продължение...

Сподели: