Четвъртък, 18.04.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

„Броят на дните ми“ – разговор с поета с китара Виктор Макаров

Main Pic
Публикувана: 16.03.2024
Автор: Тони Радославов
Прочетена: 880
Коментари: 0
Скъпи читатели, имаме удоволствието да споделим с вас разговора на режисьора Тони Радославов с Виктор Макаров по повод песните от новия му музикален албум. Макаров разказва за смисъла на живота през погледа на своето творчество.
 
 Видео интервюто можете да гледате тук, на канала на 865 tv.
 
Казвам се Виктор Макаров, на 47 години съм вече. Имам си 3 дечица и даже 2 внучета. И слава Богу, една-единствена жена.
 
Наполовина съм руснак, роден и израснал тук в България. Поет с китара, преводач, богослов. Нещата, които основно правя – концерти, фестивали, в чиято организация участвам - те са временни, случват се и заминават, и край, сякаш не са били. Остават няколко снимки, може би някое малко записче. Един албум имам издаден. Казва се „Шарена черга“, през 2017 г., с приятели го направихме. И в момента работим по втори албум, който ще се казва „Коминочистачът и компания“.
 
Идеята за коминочистача в известен смисъл ми беше подшушната от приятел - една моя позната, виолист от Музикалния театър, освен това е и художник. Докато работех по един много успешен превод, тя ми изпрати по Вайбър своя рисунка. На рисунката имаше един коминочистач и към нея текст: „Всички искат да го докоснат, но какво ли иска той?“ И това моментално сложи край на работния процес с превода и започнах да пиша стихотворението.
 
При мен най-често текстът и музиката се раждат заедно. Но има такива случаи, когато текстът отлежава известно време. Мислиш си, че ще бъде просто едно стихотворение, но все ти се иска да го изпееш. В един момент се хващаш и се опитваш да сглобиш някакви акорди, които да паснат с този размер, в който е написан текстът, и да се получи в крайна сметка песен. 
 
Може би съм бил 3-годишен, в детската градина, когато за първи път чрез песен на един от известните руски гардове Булат Окуджава, разбрах какъв е смисълът на поезията. Една негова метафора ме измъчваше тогава в детската градина, за едни хора, които пишели с кръв по пясъка и това било безсмислено... И в един момент мислих, мислих, тези хора са войници и започна да ми просветва. А-а, тях ги ранява куршум, потича им кръв, и това е едно безсмислено нещо, че те умират. По-добре да я няма тази война. Това беше първият ми реален сблъсък с поезията и с бардовете едновременно. 
 
И оттогава винаги съм слушал такива изпълнители и винаги са ме привличали, и съвсем естествено започнах да изразявам мислите и чувствата си в текст, преплетен с музика.
 
Аз не винаги съм бил християнин. Имах известен брой години, когато каузата на живота ми беше хипарското движение и аз считах себе си за хипар. Това, разбира се, е много интересно, защото това е първо, изключително качествена музика, която силно влияе на музикалния ти вкус. После е един много широк свят от идеи, много свободен свят от идеи, можеш да се отпуснеш, в която посока искаш. И да си сътворяваш нови идеи и виждания, и собствена религия, ако искаш и така нататък. 
 
Разбира се, купонът и забавлението са неизменна част. Но всред всичките тези купони и забавления, си дадох сметка, че всъщност много от хората, с които съм обкръжен, колкото и интересни да са, и интелигентни и приятни събеседници, повечето от тях всъщност не са ми истински приятели. 
 
Тогава попаднах на християни и ми направиха много силно впечатление взаимоотношенията между хората, начинът, по който те се отнасяха един към друг. Бяха загрижени да чуят какво му е на човека отсреща, да се помолят за него, да го потърсят после отново, да видят как вървят нещата, какво се случва.
 
Към този момент вече аз имах някакви търсения на Бога, вече мислех за Бога. Вече бях пробвал да чета Библията, но ми направи впечатление, че при тези хора има нещо специално във взаимоотношенията им с Бога. Той не е просто идея. Той е някой, с когото те общуват.
 
И си спомням вечерта, когато стоях заедно с тези хора и те се молеха, аз просто стоях, гледах ги и казвах: Господи, това, което тези хора имат между тях и Тебе, искам да го има между мен и Тебе. Мисля, че от този момент нататък се породи нещо ново в живота ми.
 
Разбира се, всяка една човешка общност в крайна сметка е несъвършена, така че съм имал впоследствие през годините достатъчно поводи да се разочаровам в различни взаимоотношения с различни хора, но не съм имал повод да се разочаровам от Христос. 
 
И както говорихме с моя позната, изключителен бард и поетеса, тя ми каза: „Много интересни хора сте вие, християните. Имате си някакъв метанаратив (тоест имате си някаква голяма история), която ви свърза и заради нея вие сте готови да направите много жертви, да се  грижите един за друг“.
 
И аз ѝ казах в отговор: „Човечеството познава и други движения, обвързани от един метанаратив. Комунизмът е такова движение. Хипарското движение е такова движение. Имало е много такива движения, но те в крайна сметка се провалят с гръм и трясък, защото важен е не метанаративът, а метанараторът, тоест онзи, който разказва голямата история.
 
Така че в този смисъл, да, имал съм такива моменти, в които аз съм разочаровал някого или някой е разочаровал мен, хора сме, но метанараторът, големият разказвач никога не ме е разочаровал.
 
Преживях един микроинсулт, който с Божията помощ, слава Богу, не остави никакви следи. Тогава преоцених смисъла на текста на песента ми, озаглавена „Броят на дните ми“ и си казах: Да! Ето за този момент е написана тази песен. 
 
В крайна сметка, няма да постигна онова съвършенство, за което мечтая, във всеки случай няма да го постигна в пълнота, и единственото, което ми остава, е да се постарая и да благодаря на Бога за Неговата милост, тоест, въпреки че не съм съвършен, съм все тъй обичан и все тъй приет в Неговите прегръдки. 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg