начало > Християнски живот > Не лъжесвидетелствай!

Не лъжесвидетелствай!

Публикувана: 23.03.2024
Автор: Таня Самоковлиева
Прочетена: 502
Коментари: 0

Сподели

Колко често ни се „налага“ да изричаме красиви неистини?! С привидно добър мотив:да поощрим и насърчим някого. Библията е категорична:

„Не лъжесвидетелствай!“

Кога ставаме свидетели на лъжа? И защо?Духът ми дълбае със свредло мотива да замълчим, поощрим грозното и създадем илюзия. Колко отговорен е изборът да кажеш истината за човека на човека. Открито, с внимание и грижа. От обич той да надникне и открие себе си. От милост да не се лута в дебри, водещи го за никъде. Не че като човеци знаем всичко. Само Бог като Раздавач на талантите знае какво и защо е вложил във всеки от нас. Но ние Му трябваме с откровеността си. Копнее да бъдем опора и коректив в разкопаването на бликналите кладенци у ближния. И да внимаваме и да предупреждаваме за сухи такива.

Нещо в мен търси изчистване и избистряне. Отварям Библията и то е пред очите ми.

„Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай майка си и баща си и обичай ближния си, както себе си.“ И ако читателят веднага се сеща за старозаветния им прочит, то Евангелията издирват още по-дълбоките истини за Божията милост. Оглеждам ги тези заповеди в ежедневното ми откликване на реални и виртуални срещи с хора и събития.

Това отговори Христос на младия богаташ, дошъл за съвет при Него: „Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?“

„Но ако искаш да влезеш в живота, спазвай заповедите.“

Колко „безобидни лъжи“ премълчаваме! Те са неистини и рано или късно ще се изявят. Защото „нищо тайно няма да остане скрито.“

Професията ми предполага насърчаване и мил, подкрепящ децата подход, както и справедливо и строго отстояване на истините в живота. Всеки педагог знае силата на благата дума. Но дали винаги това е добра услуга за детето? Колко таланти стоят загробени от равнодушно и сурово отношение на по-възрастния. И колко извратено е да сипваш вода в решето, играейки си на обич с някого! Пагубно за душата му е да го въвеждаш в заблуждение. Да изграждаш с думи и лайкове неправилна представа за занятията му. Не е честно да го ентусиазираш да копае сух кладенец. Не е добро да живее в миража на заблудата. Жестоко е да гледаш отстрани безплодните му усилия. По-добре навременната истина!

Да, той може да се развие и да достигне мечти. И може един ден да влезе в пълнота на таланта си. Но колко би било събарящо за него да узнае, че не това е дарът му. И всички са знаели, че царят е гол, само то - не. Защото днес е модерно всичко да харесваме. Захарно сладко да харесваме. Без сериозния аршин на съвестта и чистотата на сърцето. Особено ако е в социалните мрежи. Особено когато е заимствано, изимитирано, наподобяващо някого. И децата стават жертви на неискреност: първо на горди и амбицирани родители, после на подкрепящи неавторитети и непрофесионали.

Лъжесвидетелстваме от неудобство. Прелюбодействаме с „талантливи“ хора, лягайки с измисленото им самочувствие. Спестяваме им истината или просто премълчаваме, за да не засегнем егото. Виждаме краденото и се подсмихваме снизходително. И самите ние крадем истината за него от него самия. Не почитаме и не обичаме ближния си в тези минути на стъпкана истина. И човекът полита по спиралата на харесванията все по-опасно нагоре. Откъдето един ден ще падне като кристална ваза и ще се разбие на парченца. Болезнено и невъзвратимо в душата си. И така ще убием.

Лъжата е оръжието на противника на човека. Другата и крайност е, когато позволим тя да отнеме истинския дар от някой, който е щедро надарен с талант. И пак с неискреност се прокрадва тя: с не изречени от завист лайкове, с обезценяване на труда и посланието. Като пиявица изсмуква радостта от вдъхновението. Блъска с извратената си логика по вратата на ума. Намества се в главата на истински талантливия и шепти неистини. Целта е да затрупа кладенеца самороден талант. Донася камъни и пясък, хвърля вина и безсмислие, докато не го зарови съвсем. И човекът, и дарът пресъхват. Ако някой не му каже истината за него. Ако е решил да бъде честен свидетел. И пощальон на Божията любов. Тогава сухите кости ще оживеят. Тогава ще си Божията спомагателна ръка тук на земята, за да вдигнеш излъгания. И той отново ще почисти кладенеца и ще пои.

Разпознаването на човешките таланти е в ръцете на хора, сами дарени с такива. Целунати от Божията любов. Хора, посветили себе си на тях. Отгледали ги дълго и мъчително. Радетели на доброто. Живеещи с мисията си да стоят на кладата и горят. Да не се боят и да не спестяват истината. Затова при тях идват хора за съвет и насока. Смели прорицатели и пророци са. Защото знаят Цената, Извора, Истината и Пътя и ги пазят. И никога няма да загърбят Любовта!

Сподели: