начало > Библия > Мария - жена на вярата

Мария - жена на вярата

Публикувана: 24.03.2024
Автор: Скот МакНайт
Прочетена: 375
Коментари: 0

Сподели

Благовещение е пълно с изненади. Мария е млада еврейка от малко еврейско село, наречено Назарет, когато ангел Гавраил я стряска с появата си. Може би е спяла и посланието е дошло до нея на сън. Може пък да се е молела сама в стаята. Може би е размишлявала при някой поток. По някое време, незнайно как ангелът се появява и изважда изпод крилете си един специален плик с новини от Бога, че Мария ще роди син.

Гавраил ѝ казва, че това няма да бъде просто син, подобно на Яков, или Рувим, или Вениамин. Не, нейният син ще бъде Син на Всевишния, Давидовият цар на Израел, дългоочакваният Месия. Още по-изненадващо за Мария е, че тя щяла да зачене чудодейно: Божият мощен Дух, Духът, Който се носел над водата в първия ден на творението, щял да слезе върху нея и да създаде едно чудо в утробата ѝ.

Един ангел вестител, новини, че тя ще има син и думите, че нейният син ще бъде Месията. Мария със сигурност е изненадана. Но най-голямата изненада е, че Мария се съгласява с Божия план. След като Гавраил ѝ казва добрата вест, Мария се съгласява, изричайки простичките думи: „Нека ми бъде” (Лука 1:38).

Две неща ни е трудно да разберем като протестанти, когато дойде ред да схванем значението на думите „Нека ми бъде.” Ние не само, че като цяло напълно я пренебрегваме, но сякаш виждаме Мария само като една рождествена фигура. Нека отново да погледнем събитията, довели до първото Рождество, понеже правейки това не само ще осмислим чудото в нейните думи, но също така и ще се срещнем с истинската Мария.

Колкото и чуден и радостен да е денят, когато Мария прошепва на Гавраил „Нека ми бъде”, тогава основите на нейния живот се разклащат. Трябва да помним, че думите „Нека ми бъде”, са казани от Мария само няколко месеца преди тя да каже „Да” на Йосиф. В този ден Мария чува странните новини от Бога, че тя ще роди дете, без да е сключила брак като част от Божия план. За една сгодена еврейска жена това трябва да е голяма изненада. Това не е начинът, по който действа Бог или еврейският закон. Нито пък това е начинът, по който действало обществото.

Да бъдеш бременна еврейка преди брака означавало, че мнозина ще поставят под въпрос нейното “Да”, казано на Йосиф. Рано или късно злите езици на подигравачите щели да започнат да твърдят, че са открили кой е бил с Мария. Това е реалният свят на Мария. В този свят нейните думи „Нека ми бъде” са един израз на смела вяра.

Ние приемаме думите на съгласие към ангела сякаш на готово. Но трябва да осмислим техният контекст – какво е означавало за едно еврейско момиче в юношеска възраст да разкаже тази история за зачатие първо на своето семейство, след това на Йосиф и накрая публично на други хора. И когато се замислим за този контекст ще се докоснем до истинската вяра на Мария. Можем да романизираме вярата ѝ, да идеализираме нейния пример и да я натикаме в едно рождествено клише, но не можем да избягаме от упоритата реалност, че една млада жена бременна преди брака, би имала съмнителна и известна репутация – колкото и измислено да е обвинението.

Превод: Радостин Марчев

Photo: freechirstimages.org

Сподели: