Четвъртък, 17.06.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Но даже ако пострадате за правдата, блажени сте; а "от тяхното заплашване не се бойте, нито се смущавайте"." 1 Петър 3:14

OnLine
RSS Facebook Twitter

Даването и вземането на заеми – угодно ли е на Бог? (част 2)

Main Pic
Публикувана: 17.06.2005
Автор: Стамен Кривошиев
Прочетена: 1011
Коментари: 0
Важен е въпросът, за какво ни е необходим заемът – като инвестиционен заем за започване, във връзка с даден бизнес или като потребителски заем. Ако заемът е с инвестиционно предназначение, би трябвало да споделим нашите бизнес планове и да потърсим Божието одобрение, като ги открием както на потенциалния заемодател, така и на християнски съветник в тази област или на опитен бизнесмен – наш брат във вярата. Можем да бъдем сигурни, че няма да обезславим Исус, ако пропуснем да поставим въпроса пред Него чрез пост и молитва за ръководство. Ако е Неговата воля, Той ще ни отговори по такъв начин, че ще разберем не само за одобрението Му да вземем заема, но и за размера, който бихме могли да обслужваме. Ако заемът е потребителски, отново ни е необходима молитва за ръководство. Тя ще ни помогне да разберем дали не грешим, като се стремим да задоволим някакво желание, а не потребност. Библията е ясна: трябва да избягваме вземането назаем, особено когато се отнася до потребителските заеми. Бог желае да ни научи да харчим в рамките на това, което Той е преценил, че трябва да ни даде. Много често проблемът не е толкова в ниските ни доходи, колкото в неразумните ни разходи Ето защо Бог не благославя нашите начинания. Той просто иска да ни научи да уважаваме и да ценим парите, като проявяваме пестеливост и въздържание. Важна част от молитвата ни трябва да бъде Божието ръководство за избягване на робството на дълговете. Това означава,че положителният отговор на молитвата ни ще включва не само дали да вземем пари в заем, а и уверението, че няма опасност от попадане под финансово робство. Финансовото робство е просрочване във връщането на взетата в заем сума пари. Притч. 22:7 ни посочва два възможни начина за попадане под финансово робство: 1. Наш духовен проблем – желание бързо да забогатеем и да “догоним преуспелите” (Притч. 23:4, 5); неосъзнат стремеж към неправедно богатство (Притч. 13:11); липса на трудолюбие (Притч. 10:4); липса на самоконтрол, за да спестим или да се лишим от една придобивка (Притч. 13:25). 2. Когато заемодателят не е посветена на Бога личност, би могъл да се възползва от нашата слабост или от желанието ни бързо да забогатеем, за да ни наложи условия, които да ни доведат до финансово робство. Дори църквата не бива да изпада във финансово робство, даже когато става въпрос за финансиране на проект, свързан с Божието дело. Точно защото делото е Божие, а не наше, Бог ни е казал да не забравяме това и да помним, че Самият Той ще се погрижи за всичко необходимо (Рим. 9:28). Човек може да изпадне във финансово робство и при други обстоятелства – когато събирането на пари за “черни дни” се превърне в мания и всичко в живота стане средство за печелене на пари. Това е сигурен начин, за да се разруши духовното, което Бог е съградил в човека. Такава ситуация се описва в Книгата Йов 31:24, 25. Разбира се, възможно е Бог да отговори положително на молитвата ни за ръководство относно вземането на заем. Не бива да забравяме, че сме “чужденци и пришълци” в свят на страдание и болка, в който могат да възникнат всякакви непредвидими случаи – скъпо струващо лечение на тежко заболяване, възникване на нужда от ликвидни пари в момент, когато не разполагаме със сума в съответния размер, но в близкото бъдеще очакваме да я получим, и т.н. Да не забравяме, че в такива ситуации има нещо универсално – без съмнение това е молитвата за ръководство. Ако сме бедни, можем да помолим за помощ наш брат във вярата, когото Бог е благословил материално, като му поискаме заем без лихва и ипотека (Изх. 22:25, 26; Втор. 15:7, 8; Втор. 23:19; Лев. 25:35–37; Притч. 28:8). Наставленията в тези стихове ни посочват важен принцип, който бихме могли да приложим: ако дадена християнска църква или отделни християни имат възможност и ако е Божията воля определен проект да се осъществи на точното време, точните обстоятелства и точното място, би било добре да се създаде икономическа структура – финансов посредник. Не е Божията воля обаче такава структура да се учредява в съдружие с невярващи (II Кор. 6:14), защото хора с различна ценностна система, представители на два различни свята, не биха могли да вземат съвместни решения.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg