Неочакваната среща

И.Ш., БММ

Това, което видяхме, надхвърляше всичко, наблюдавано досега в Индия. Домът за деца на Майка Тереза представляваше една зала, в която в няколко редици бяха наредени креватчетата на децата. Бях си приготвил фотоапарата да снимам, но жена от персонала ни каза, че е забранено. Тръгнах към първата редичка. В първото креватче видях да лежи по гръб едно дете, което се тресеше в ужасен епилептичен припадък, сгърчило лицето си и изкривило цялото си тяло. Огледах се да потърся някой от обслужващия персонал, който да помогне на детето, но не видях никого. Тогава положих ръце върху детето, започнах да се моля за него и да гоня демона на епилепсия. Когато гърчът му поспря и то поутихна, преминах по-нататък. На следващата кушетка лежеше по гръб друго дете, от което се носеше неприятна миризма. Когато се вгледах по-внимателно в него, установих, че пеленките му отдавна не са сменяни. Неприятно беше както за него, така и за тези, които са около. Пак се огледах да открия някой от обслужващия персонал, който да помогне на детенцето, но отново не видях никого. Явно децата бяха твърде много, а персоналът – малко, и не можеше да помогне на всички навреме. Продължих по-нататък. В една кушетка видях детенце, което се беше изправило и стоеше с гръб към мене, хванало с ръчички перилата на кушетката. Спрях се и учудено се загледах в него. Защо се движи толкова бавно, мъчейки се да застане с лице към мен? Детенцето едва-едва, опипвайки с ръцете си перилата на кушетката, направи една обиколка и застана с лице към мен. Когато го видях, се ужасих! То нямаше никакви очи, а само леко вдлъбната кожа! Ноздрите на носа му сочеха нагоре, устата беше силно изкривена на една страна, а главата му беше много голяма и квадратна. Останах като втрещен! Без да ме вижда, това дете си вдигна ръцете точно към мен, сякаш искаше да ми каже: "Вдигни ме от кушетката и ме прегърни!" Вгледах се в дрехите му, те бяха отвратително мръсни. Аз съм много гнуслив човек и си помислих: "Ако го вдигна, ще си изцапам дрехите", и понечих да тръгна, но друга мисъл ме спря: "Ако дрехите се изцапат, могат да се изперат. Вдигни това детенце и му покажи любов!" Пресегнах се, вдигнах детенцето и го прегърнах. Когато то усети допира на моето тяло с неговото, силно обви врата ми с двете си ръце. Започнах да му говоря галено на български и на английски: "Хубавец, всичко ще бъде наред! Аз се казвам Иво, а ти?" Разбира се, той нищо не разбираше от това, което му говорех, но усещаше близостта на друго човешко същество. Когато стана време да си тръгваме и поисках да върна обратно детенцето в кушетката, то не ме пускаше. Сигурно си мислеше: "Кой знае колко дълго време ще мине, докато някой друг ми покаже любов, като ме вдигне и ме прегърне…" Тази драматична среща остави завинаги отпечатък в съзнанието ми – отношението на моето сърце към нуждата на света не беше вече същото. Два дни по-късно напуснахме Индия, но аз си обещах, че с Божията помощ отново ще се върнем, за да продължим да Му служим там. *** Това сляпо детенце символизира индийската нация. На света има около 40 милиона слепи хора. Над 10 милиона от тях са в Индия, което я прави страната с най-много слепци. В Левит 26:15–16 Бог е произнесъл проклятие за слепота върху всеки, който Го е пренебрегнал и е тръгнал да се покланя и служи на чужди богове. Индия е най-проклетата страна на света и това ясно се вижда от броя на милионите, които живеят в мизерия, бедност; във физическа и духовна тъмнина. Стотици милиони са индийците, които никога не са чували за Исус. Време е да паднем на коленете си, да Го молим и да плачем за тези нации. Време е и българската църква да вземе активно участие в изпращането на мисионери там!