Роберт колеж

В историята на Българското възраждане Роберт колеж е забележително явление. Самото име се превръща в нарицателно за високото качество на образованието и възпитаниците му. Ролята му в предосвобожденската ни национална култура е самостойна и уникална.

Протестантското образователно заведение е основано от Кристофър Робърт, американски индустриалец, и Сайръс Хамлин през 1863 г. в Цариград. Хамлин получава разрешение за строеж на хълмовете Румели Хисар. Там е построена и първата сграда на Роберт колеж – Хамлин Хол. След смъртта на Сайръс Хамлин колежът се ръководи от Джордж Уошбърн (1877–1903 г.) и Кейлъб Гейтс (1903–1932 г.).

Разположен в Бебек, на Европейския бряг на Босфора, Роберт колеж е най-старият американски колеж извън територията на САЩ. От самото си създаване училището издига на ново равнище образованието на Балканите, като с това привлича младежи от цялата европейска част на Османската империя. Въпреки че като мисионерско училище цели образоването на църковни служители, Роберт колеж предлага академична програма, съставена за да привлече и образова талантливи и високо мотивирани ученици, които са обучавани във всички модерни науки наред с предложените им завидно високи познания по английски, турски и класически езици. Във всеки отделен академичен период колежът обучава поне 500 младежи. Дипломираните ученици намират професионална реализация в своите родни места, като скоро започват да функционират като лидери в множество професионални области – не само в регионален, а и в международен план.

Това се отнася най-вече за българските студенти в Бебек, отличаващи се със своята любознателност и талант. По време на Възраждането български ученици са пращани да учат в Париж, Виена, Прага, Одеса и Санкт Петербург, както и в редица други европейски градове. Но единствено Роберт колеж предлага специфичния стил на образование, характерен за англосаксонската академична традиция.

Едни от най-видните политически и културни дейци на България, които реформират българската политика и култура през следвъзрожденския период, са именно завършилите Роберт колеж българи. За някои от тях пише „Ню Йорк Таймс” през 1918 г.:

Константин Стоилов – министър-председател след Стефан Стамболов.

Иван Евстратиев Гешов – министър-председател от началото на 20. век.

Петър Димитров – след като се дипломира, преподава в Турция, след което представя България на международно ниво като дипломат.

Константин Качов – банкер, който многократно работи в правителствата на Източна Румелия и България.

Димитър Икономов – работил за няколко български правителства.

Стефан Камбуров – офицер, умира през 1882 г.

Стефан Панаретов – 43 години професор в Роберт колеж, след което посланик на България в САЩ.

Иван Славейков от Трявна – министър на информацията и печата.

Сравнен с която и да е еквивалентна европейска учебна институция, академичният и културен успех на образователната система на Роберт колеж и обществено-политическото влияние, което той добива в България, го разкриват като несравним феномен. Предвид условията, в които съществува, резултатите от образователните програми на протестантския колеж са още по-впечатляващи.

Роберт колеж и развитите други протестантски образователни заведения, основани в България по време на Възраждането и след Освобождението, мотивират един по-задълбочен поглед към традициите на българската протестантска образователна система. За българските протестанти подобен поглед днес е актуален по две причини: той дава възможност за обръщане към традициите ни и води до изследване на опита от миналото на водещите образователни заведения у нас – протестантските колежи и училища. А този ретроспективен поглед позволява през фокуса на актуалната ситуация, условия и нужди ползването на опита като ресурс за в бъдеще – за съвременните протестантски учебни заведения и образователни цели, програми и теми на обучение.