Неделя, 01.08.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?" Числа 23:19

OnLine
RSS Facebook Twitter

Изкуството и църквата – възможен ли е диалог? (Няколко предложения за дискусии)

Main Pic
Публикувана: 28.10.2004
Автор: Майя Райчева
Прочетена: 1130
Коментари: 0
Въпреки всичките си претенции за духовност и напъченост, няма как да избягаме от някои постулати на съвременната научна мисъл. Спокойно, става дума за общоприетата в християнски и в нехристиянски среди йерархия на нуждите според Маслоу. Всичките важни неща за хората по Земята могат да се организират в няколко групи. В основата на пирамидата е физическото оцеляване на индивида, което включва задоволяване от храна, топлина, облекло, здраве, удобство. За да стигнем до върха на пирамидата, се налага да минем през другите основни потребности на човечеството: нуждата от сигурност и увереност; нуждата от обич; нуждата от усещане за значимост. Най-висша е нуждата от себереализация. Тя се намира на върха на пирамидата. Колкото е по-нисша нуждата, толкова нейният повик е по-силен. Колкото са по-долу хората (по скалата на Маслоу), толкова по-малко търсят изкуството като явление и представяне; толкова по-малко приемат наслаждението и чувството на другия (защото произведенията на изкуството са чужди чувства, чужда емоционалност и чужди идеи, извадени на показ). При по-ниските стъпала на нужди хората са по-големи егоцентрици и не изпитват желания да се занимават с чуждите усещания и възприятия. Това, разбира се, не са единствените причини за влошения диалог. Много можем да разсъждаваме и да анализираме причините, довели до нарушената комуникация между хора и изкуство. За целите на тази статия ще се опитам да визирам християнските среди, но... Докога ще се правим на марсианци? Та ние сме обикновени хора, които просто познават Исус по-отблизо. С какво се различава християнинът от другите хора? Имайки предвид пирамидата на потребностите – с нищо! Разлика обаче има в мотивацията и в начините за придвижване нагоре по скалата. Мисля си: какво затруднява съвременното християнство в България да усвоява изкуството; да издига духа си, пребъдвайки в духовната среда на един творчески процес, или да се наслаждава на крайния продукт? Нека да помислим върху някои от причините, предизвикали замирането на диалога между изкуството и църквата! Да озаглавим дискусията си ИЗКУСТВОТО И НИЕ (размисли)! Предлагам ви няколко дискусионни въпроса: 1. Невежеството (в чист вид себеправедност и самодостатъчност) пречи ли на диалога между християнството и изкуството? 2. Как сме повлияни от съвременната икономическа действителност – нищетата? 3. Умеем ли да оценяваме красотата като категория, отнасяща се към физическите тела и вътрешния свят? 4. Липсва ли семейно възпитание относно оценъчната система? Правим ли разлики между изкуство и кич? 5. Как ще коментираме вътрешната си потребност от красота и усъвършенстване (резултати от ограбената душа)? 6. Кое деформира възприятията и отнема възможността да уловим красивото? Не са ли това задържаните след новорождението грехове като завист, ревност, омраза, горчивина? 7. Оценяваме ли достатъчно естествените творчески дарби на хората? Мислим ли, че те са основни за душевното и духовното развитие на личността? Как се отразяват те в обществото? 8. Какво ще кажем за нашата толерантност към уникалността на творците и към техните различни начини на изразяване на вътрешните им усещания? Очаквам вие да предложите мнения, размисли, позиции и да ги споделите на редакционните адреси. Ще има отговор и дебат.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg