Едно българско семейство в Америка
Публикувана: 08.09.2005
Автор:
Лъчезара Йосифова
Прочетена: 1222
Коментари:
0
Вие сте пастор на българска църква Щатите. Как стана това?
Христо: Преди да отида за Щатите, доста години бях младежки пастор във Втора петдесятна църква в София. Помагах на пастора там за много от нещата, които правехме в църквата. След падането на комунизма нямаше младежки организации. Младежите не се познаваха помежду си. Започнахме да проявяваме интерес да се срещаме с младежи от други деноминации. Заедно с няколко приятели от различни църкви организирахме първото общо младежко събиране в София. След това такива събирания се провеждаха и в други градове на страната. Младежката организация се разрастваше. По това време ние заминахме за Щатите. Бяхме във Вирджиния, след това в Чикаго. После едни приятели ни поканиха в Далас. Там Бог вложи в сърцата ни да поставим основите на църква.
Какво представлява църквата ви?
Христо: Започнахме с по-малко от 10 души. За почти пет години наброяваме над 50 души. Църквата е само българска. Понякога идват и американци. Младежкият ни ръководител е американец, но той е бил мисионер в България. Говори свободно български език. Американски църкви там има много. Идеята беше да има българска църква. Емигрантите се увеличават всяка година.
Каква е ситуацията с българските църкви в Америка?
Христо: В САЩ има 5–6 български църкви. В Чикаго има 2, в Лос Анжелис – 1, в Далас – 1, в Минеаполис – 1. В Хюстън има българско общество, което може да прерасне в църква, в Бостън, в Монреал.
Христо, ти си се молил три години за съпруга! Би ли ни разказал повече за този период от живота ти?
Христо: Бог има план за живота на всеки човек. Той вложи в сърцето ми чувства към Соня. Аз се молех за това, но не исках да й оказвам влияние относно нейното решение за съпруг. Сложих упованието си в Бога. Вярвах, че това, което е от Него, то ще стане. По това време Соня имаше много предложения от различни момчета. Всеки й казваше, че това е от Бога, манипулираха я. Аз не исках да правя същото нещо, защото знаех, че ако нещо е от Бога, то ще се случи. Бог ни събра, преди да завършим библейския институт(ВЕБИ). Веднага след дипломирането ни ние се сгодихме. Бяхме в един курс, Бог направи невероятни неща в живота ни.
Соня: Аз съм благодарна на Бога за това, че въпреки моята колебливост и обърканост на моменти, въпреки раздвоеността в чувствата ми Бог даде на Ицо търпение към мен и вярност. Бог желае да бъдем търпеливи, когато се налага да чакаме дълго. Бог промени моето сърце. Увереността на Ицо ме накара да се замисля. Благодаря на Бога за това.
Соня, ти си четвърто поколение петдесятна вярваща. Може ли да разкажеш интересни моменти от детските си спомени?
Когато бях на пет години и половина, се научих да чета. По време на комунизма нямаше Библии. Молих Господа да имам моя Библия. Една сутрин през зимата майка ме събуди по-рано от обикновеното. Каза ми: „Ела да видиш, в двора има нещо за теб!” Снегът беше голям, но отидох боса на двора. Видях едно пакетче. След като го отворих, видях Библия в картинки. Чудесна малка Библия! Притаих дъх и благодарих на Исус. Това беше дар от небето. Знаех, че тази Библия Исус я е пуснал от небето точно за мен. След това разбрах, че мисионери са оставили литература в нашия двор, за да може, когато разпитват баща ми (той често пъти беше арестуван) откъде е тази литература, той, без да лъже, да каже: „Не знам”. Милиционерите (тогава така се наричаха полицаите) идваха, претърсваха цялата къща, обръщаха я с главата надолу. Вземаха всякакъв вид християнска литература. Имаме документи от обиските. Аз плачех, защото те отвеждаха баща ми някъде. Всичко това беше стрес, напрежение. Татко криеше Библии по покривите, мишките бяха наяли някои страници. Криех се, когато ходех на църква. Там нямаше младежи, имаше само две-три деца. Учителите идваха да ни проверяват. Господ винаги е показвал милост към семейството ни и го е закрилял по невероятен начин.
Христо, а ти как прие Бога?
Повярвах с голяма група от млади хора от „Младежи с мисия”. Те идваха в България и представяха сценки по улицата. През 1995 г. група младежи, които бяхме повярвали в петдесятна църква в София, си направихме пиеса, за да я играем на различни места в България. Това нещо много ни сплоти. Извадихме си костюмите от къщи, бяхме ентусиазирани. Това лято след почти 12 години решихме да си направим юбилей. Беше интересно. Говорихме си, че служението ни е помогнало да останем в църквата. Много хора, които повярваха по същото време, но не си намериха служение, ги няма вече в църквите.
Соня, ти какво би споделила за живота и работата ви в Щатите?
Не е лесно, но е благословено. Моето служение е да насърчавам хората. Когато си емигрант, имаш трудности, както и в България. Насърчавам хората, като им казвам, че когато си с Исус, имаш мир в сърцето си. Това е главното ми служение. Не обичам да слушам, когато хората се оплакват.
Мисля, че там е моето служение – просто да показвам любов на хората. Това звучи простичко, но невинаги е лесно. Започнахме и детско служение, занимавам се и с женско служение – говорим си по различни теми, насърчавам младите семейства; помагам практически в домакинството.
Защо всъщност сте в Америка?
Соня: Ние сме там не защото това е Америка, нито защото ни харесва да бъдем далече от родината, а за да покажем на хората, които отиват там, че има нещо по-важно от това, да бъдеш в Америка. Всеки отива с големи мечти и стремежи, но докато Бог не застане на трона сърцата им, това няма да се случи; празнотата си остава.
С какво се занимават българите в Далас?
Соня: Имат различни професии. Някои приравняват образованието си с изпити по конкретна специалност, по която са учили в България, други започват нещо съвсем ново. Много сме благодарни на Бога за семейството на моята първа братовчедка. Когато бяха в България, живееха на няколко метра от църквата в Ямбол, но не бяха вярващи, живееха по свой начин, имаха финансови трудности. Когато дойдоха там, живееха при нас за един-два месеца, за да им помогнем с работа, с език, със социални номера, шофьорски курсове, но Бог обърна сърцата им и те се промениха – покаяха се, тръгнаха на църква. Децата им пристигнаха след няколко месеца. Сега целият им дом служи на Господа. Сега имат работа, къща, но по-важното е, че намериха Исус.
Христо: Щастие е да се научим да се радваме на това, което имаме, а не непрекъснато да търсим това, което нямаме. Такова щастие не може да бъде зависимо от условията около нас. Големият проблем на българския народ не е в политиците, а в самия народ и неговия манталитет.
Има една теория, че българите в чужбина не се подкрепят. Истина ли е това?
Христо: Тези неща са истина, но при нас се получи една атмосфера за прослава на Бога. Може би църквите са единственото място, където хората се подкрепят. Всички българи, които идват там, се чудят, че това е възможно.
Соня: Да. Те се чудят, че се събираме четвъртък и неделя, че отделно се виждаме по домовете. Така ние се противопоставяме на забързания начин на живот и доказваме, че когато сме с Господа, има начини.
Какво е посланието ви към нашите читатели?
Христо: Животът на човек може да бъде щастлив и да има смисъл само както Бог го е планирал.
Пожелавам на читателите да поставят Бог в сърцето си и да имат мисленето, което Бог има. Да бъдат чувствителни да виждат нещата, които Той вижда! Нека нещата, които са големи в Неговите очи, да бъдат важни и за нас, а не нещата, които обществото актуализира. Нека да обърнем по-голямо внимание на думите: „Не чрез сила, не чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите.” (Захария 4:6). Християнството е много просто и лесно. В центъра му е Христос. Пожелавам на всички да Го поставят в центъра!
Соня: Обичайте Бога! Обичайте се помежду си и си прощавайте! Любовта е ключът за истинското щастие!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите