Даването и вземането на заеми – угодно ли е на Бог?(част 1)

Паричният пазар е място, където една стока (в случая парите) не се продава, а се дава в заем. Собственикът на тези пари няма да може да ги използва през даден договорен период, тъй като той ги е преотстъпил, за да носят облага на този, който ги е получил в заем. По тази причина притежателят на парите, който се нарича заемодател, обикновено получава за услугата възнаграждение от заемополучателя, наречено лихва. Има ли нещо дотук, което да противоречи на Божията воля? Абсолютно не. И Исус употребява понятието лихва, разбирайки го като резултат от напълно законна операция (Мат. 25:27). Още в Мойсеевото законодателство въпросът за даването на пари в заем е бил ясно регламентиран. Бог е дал чрез Моисей много ценни указания, които и днес бихме могли да използваме, ако успеем да схванем заложените в тях принципи. Всеки от нас сигурно е бил през живота си и заемодател, и заемополучател. Затова, разглеждайки Божието водителство при този тип размяна, нека първо да си отговорим на следните въпроси: 1. Божията воля ли е да давам пари назаем, след като парите все пак са Божия собственост? 2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, винаги и на всеки ли трябва да давам назаем? 3. Божията воля ли е да вземам пари назаем? Отговорът на първия въпрос е определено положителен. Във Втор. 28:12 Бог посочва даването на пари назаем като естествен резултат на материалните благословения, които народът Му е получил от Него. Подобна мисъл е изразена и във Втор. 15:6. В други стихове дори са дадени нареждания от Божия страна относно условията, към които трябва да се придържаме, когато даваме пари в заем. Тези условия ще разгледам малко по-нататък. Най-ясно се вижда Божията воля по първия въпрос в думите на Исус от планинската проповед: “… и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем” (Мат. 5:42). С други думи, не е Божията воля да съхраняваме в сърцата си предубеждение към всеки, който би ни поискал пари назаем. А как да отговорим на втория въпрос? Исус казва: ”Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема” (Лука 6:30). И още: ”И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното. Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния...” (Лука 6: 34, 35). На пръв поглед може да се остане с впечатлението, че трябва винаги и на всички да даваме в заем. Не това обаче казва Исус. Той говори за съвършенството на Бога и за това, че и от нас се очаква да бъдем съвършени в нашата сфера така, както Бог е съвършен в Своята. В този смисъл в сърцата ни няма място за никакъв егоизъм, след като вече сме родени отново (Йоан 3:3, II Кор. 5:17). Бог очаква от нас стопроцентово посвещение на Исус, защото Исус сто процента даде Себе Си за нас. Ако ние посветим изцяло себе си на Исус, това автоматично решава въпроса и за посвещението на парите, които Бог ни е поверил. Ако Бог поиска от нас да дадем пари в заем, ние трябва да сме готови да чуем Неговото искане и да имаме готовността да го изпълним, без да пресмятаме възможната материална загуба. Разглеждани в този контекст, стиховете също ни предупреждават да не бъдем предубедени към нашите ближни. Подобно на Мат. 5:42, и тези стихове (Лука 6:30, 34, 35) са част от планинската проповед, само че този път представена от евангелист Лука. Посочените стихове се отнасят само до хората, които са наистина нуждаещи се. Бог ги е изпратил при нас, макар че са наши неприятели. Исус желае да научи Своите последователи на важния урок, че от тях се очаква да обичат и неприятелите си. Възможно е човекът, който ни иска пари назаем, просто да не се е научил на пестеливост, на въздържание или на трудолюбие. Възможно е да търси начини за бързо и лесно забогатяване. За такива случаи Бог ни предупреждава да внимаваме (II Сол. 3:10, 11; Пр. 28:22, 23). Ето защо ни е необходима молитвата за ръководство. Когато ни поискат пари назаем, Библията не ни дава автоматично универсалното правилно решение. Не можем да вземем правилното решение, ако не представим въпроса пред Бога в молитва. А дали е Божията воля ние да поискаме пари в заем? И тук трябва да бъдем внимателни. Обърнете внимание, че във Втор. 28:44 Бог посочва ситуацията, в която Неговият народ е в качеството си на заемополучател като един от белезите на загуба на благословения. Ето защо, ако се окажем в оскъдност, а ни трябват пари, за да покриваме някакви разходи, първо трябва да поставим пред Бога въпроса за причините, поради които се е стигнало до това положение. По-важно е да разберем Божието водителство, отколкото да се стремим към непосредственото задоволяване на нуждата или на желанието ни. Следва