Преводът на Неофит Рилски

През 1835 г. Бенджамин Баркър се среща с Неофит Петров (Неофит Рилски) в Габрово. Последният е препоръчан от търновския архиепископ Иларион за напълно нов български превод на Новия завет. Не е ясно дали тази постъпка е била съгласувана с Гръцката патриаршия в Цариград, но Неофит приема предложението в края на септември или началото на октомври 1835 г. и започва работа незабавно. Евангелията от Матей и от Марко са готови през ноември, а първите завършени чернови на синоптичните Евангелия – през декември 1835 г. На 12 януари 1836 г. Неофит съобщава, че преводът на четирите Евангелия е готов. В началото на февруари 1836 г. Бенджамин Баркър подготвя договор за превода, изпращайки екземпляр до Смирна и до Неофит. Цената на пълния превод е 5000 турски гроша. Договорът с дата 19 февруари 1836 г. е подписан от Неофит в Габрово на 23 март 1836 г. Баркър моли Иларион лично да провери превода, но поради ограниченото си време Иларион оставя довършването на превода на “съвестта” на Неофит. Преводът на книгата Деяния започва на 29 февруари 1836 г. и завършва на 11 април с.г. Дванайсет дни по-късно Неофит приключва поправките по Евангелията и Деяния на апостолите и е готов да продължи с останалата част от превода. Той съобщава, че за сравнение е използвал новогръцки превод на Новия завет, направен от Иларион и издаден през 1828 г. Неофит целенасочено не включва бележките си по превода в текста. Неговото единствено изискване е да наблюдава процеса на отпечатване, като планира пълният превод да е готов през септември 1836 г. През май 1836 г. Неофит изпраща половината от преведения Нов завет до Баркър в Смирна. Посланията са преведени в периода май-септември с.г., но на 15 септември 1836 г. архиепископът на Търново Иларион нарежда да се прекрати работата по превода. Цариградската патриаршия издава указ за унищожаването на всички частични екземпляри, които по него време са били вече в употреба. Кореспонденцията между Неофит и Баркър спира за период от 2 години. През това време Баркър снабдява издателството на А. Дамян със славянски шрифт за печатане от Лайпциг. Вероятно шрифтът е взет от Бреткоф и Хертел от Таучниц и е използван на печатарската преса, която американките мисионери доставят в Цариград. Междувременно Евангелията и Деянията на апостолите се издават периодично през 1838 г. и 1839 г. и са многократно преиздавани след това. В началото на 1838 г. Неофит отново се свързва с Баркър и на 18 април с.г. изпраща в Смирна завършения български превод на целия Нов завет. По молба на Бенджамин Баркър през 1838 г. д-р Елиас Ригс, който по това време работи върху Граматически записки на българския език (публикувани в Смирна през 1844 г.), преглежда първото издание на Неофитовия превод. Ригс от своя страна използва помощта на живеещия по това време в Смирна Константин Фотинов. След приключване на ревизирането през май 1839 г. Баркър изпраща отговор на Неофит, че Новият завет е пуснат за печат. На 7 октомври 1838 г. Баркър изпраща първата страница от готовия вече превод, искайки мнението му за използвания шрифт. Подобна страница е изпратена още през 1837 г. по Иларион, но тя никога не достига до Неофит. През 1840 г. Британското и чуждестранно библейско общество тиражира 5000 екземпляра от първия пълен български превод на Новия завет в Смирна. На заглавната страница пише: Новият завет на нашия Господ Исус Христос. Нов превод от славянски на български език, направен от Неофит, йеромонах П. П. от Рила. Прилежно изследван и одобрен от преподобния и всемъдър търновски митрополит Иларион. В Смирна. В печатницата на А. Дамянов и компания. 1840 г. На 13 август 1840 г. Неофитовият ученик Илия Василев му изпраща разпечатка с информация, че преводът е излязъл от печат. Няколко екземпляра са доставени и в Одеса от Баркър през лятото на 1840 г. До октомври 374 копия са разпространени на панаира в Узунджово и Одрин, 600 броя са поръчани от българи в Бесарабия и 220 са изпратени до Райко Попович в Карлово. През 1841 г. представител на Американския борд съобщава, че 2000 екземпляра на Новия завет са продадени за по-малко от седмица. На панаира в Узунджово през 1842 г. са поръчани 146 екземпляра, а до 1844 г. повече от 3000 копия са разпространени сред българите.