Християните и възпитанието на децата

Ще ви разкажа накратко за усилията на другите религии да превземат света чрез целенасочено дългосрочно планиране на политики, свързани с подрастващото поколение. Още през 19. век служители на „Ню Ейдж” („Нова ера”) в Съединените щати насочват вниманието си към децата в ученическа възраст. Те правят това със съзнанието, че ако превземеш това поколение с идеите си, утре можеш да влияеш на нацията и света. Те казват, че възпитанието трябва да бъде в ръцете на училището, а не на родителите. А за родители, които не съзнават нуждата от дълго присъствие в живота на децата си във всекидневието, това е прекрасна идея. В началото на 20. век деятели на „Ню Ейдж” се домогват до образователната власт на Съединените щати и започват да прокарват влиянието си чрез държавните училища, като до края на века молитвата и клетвата за вярност към Бога са изхвърлени оттам. Насърчава се глобалното възприемане на света и религията. Всеки е свободен да избира и да вярва в каквото си иска. Възрастта на задължителното образование все повече пада, като понастоящем се говори за започване на задължително образование на децата от 4-годишна възраст. За служителите на „Ню Ейдж” училището е важно, защото там децата прекарват дълги часове от най-доброто време през деня. А едно неделно училище е един до два часа, и то само веднъж седмично, и много малко деца изобщо посещават неделното училище. Постепенно „Ню Ейдж” вкарват тенденцията да се отрича и измества всичко християнско и всяко нещо, свързано с християнството, като нещо отживяло и неактуално. Акцентът във възпитанието е: „Насочи поглед навътре към личността си, намери божествените качества в себе си, развивай ги и се води от тях.” С две думи: “Ти ще станеш бог.” В много от училищата се провеждат и директно окултни практики от запалени поддръжници на „Ню Ейдж” под прикритие. Комбинацията между свръхестественото и съвременната технология в помощ на разкрепостяване на личността привлича милиони млади крехки умове и души. Какви са резултатите от това дългосрочно влияние върху децата? Ако през 60-те години на 20. век най-големите проблеми в училище са шум в класната стая, предреждане на опашката, сбиване, отговаряне на учителя, то сега те са голям процент ранни аборти при тийнейджъри, самоубийства, зависимости от наркотици, хиляди отпадат от училищата ежегодно, неуправляемост и проверка за оръжие на вратата на училището на деца от 1. до 4. клас. Съвременното поколение от ученици се слави с липса на елементарна култура и проява на уважение към всякакъв вид власт. Европа не се отличава в това отношение. С гордост западноевропейските страни заявяват, че Европа е “постхристиянски континент”. Сега това, което направи Европа могъща, демократична и цивилизована, се счита като отживелица и за християнството се говори с презрение като религия на бедните. Настъплението на исляма може да се проследи отново до умишлено отделено внимание на подрастващите. През 60–70-те години на 20. век в ислямските страни има ширеща се неграмотност и бедност и това са страните от Третия свят. Но те още тогава започват да влагат сили и средства в обучение на децата си, за да бъдат образовани и конкурентоспособни кадри на всяко прогресивно общество. Комбинирано със здраво религиозно възпитание в семейството и рода, както и от духовните им наставници, това образование даде своите плодове. В наши дни сме свидетели на прилив на хора от ислямския свят по цяла Европа и Америка. Те са политици, уважавани лекари, бизнесмени и участват в управлението на редица държави. Само християните действат като най-глупавите хора. Идеята за неделното училище в умовете на мнозина е някой да изведе децата от църквата, за да не пречат. Ние упорито отказваме да мислим дългосрочно и се вълнуваме от победи в живота си сега и тук. Хора, събудете се! Къде могат децата ни да получат добро обучение в науката и в християнските ценности освен в добри християнски училища и детски градини? Къде по-добре биха се научили на респект, отговорност и обич освен в християнското семейство? Ако сега влагаме в децата си, това са безценни дивиденти, които един ден ще събираме. А коя е единствената институция, която може да роди и поддържа едно християнско училище? Безспорно църквата! Апелираме към всички трезви и будни християни и християнски родители да приемат на сериозно идеята и да подпомогнат с усърдна молитва желанието на екипа на “Бисери на България” да поемем отговорността и да отвърнем на предизвикателството, което Бог ни отправя. Ще е нужна много подкрепа и помощ. Ще са нужни обединените ни усилия, най-вече на родители и учители и много доброволни участници. Заедно можем да го направим!