Обновен, променен, изцелен

Тя се състоя от 31 март до 2 април т.г. в зала 1 на НДК. Основните говорители бяха п-р Дейвид Кар, п-р Ричард Тейлър и п-р Питър Дженкинс. Организатори на събитието бяха Съюза на евангелските петдесятни църкви в България, Национален алианс ОБЦ, Божия църква в България, Българска евангелска църква “Блага вест”, Християнска църква “Сион”, Българска свободна църква, Християнска църква “Шалом”, Апостолска християнска църква. П-р Дейвид Кар е с дългогодишен опит в областта на служението. Той е пътувал по цял свят и се е сблъскал с всякакви култури и манталитети. Основните послания, които донесе на България, бяха за Исус Христос – Алфата и Омегата, и за Божията слава. Говоренето му не отне много време от богослуженията. Думите, които използваше, бяха простички и ясни, но преживяни. П-р Дейвид се моли за болните и приканваше онези, които не са признали Исус Христос като Господ в живота си, да го направят. П-р Ричард Тейлър се е обърнал към Бога по чуден начин. Той е израснал в семейство на наркопласьори и от малък е извършвал престъпления, приемал е наркотици, лежал и в затвора. В тийнейджърска възраст се обръща към Бога (свидетелството на п-р Ричард е в миналия брой на ЕВ) и решава да Му служи до края на живота си. Това, което той каза на българите, беше: „Християнството не е свързано с напрежение. То не е непрестанни опити да угодиш на Бога, за да Му се харесаш. То се основава на едно нещо: да бъдеш влюбен в Исус и да желаеш да постоянно да си с Него. Християнството е наслада!” „Бог опъва струните ни, за да бъде музиката ни по-сладка. Болката също опъва струните на душата ни. Но трябва да знаем едно – Бог никога не къса струни!” – това сподели п-р Питър Дженкинс. Залата беше изпълнена с хора от цялата страна, които бяха в очакване да преживеят духовното си обновление. Някои от тях споделиха, че за първи път в християнския си живот са се почувствали предизвикани да свидетелстват за Христос в света. Други бяха удивени и приятно изненадани от това, че за първи път в България толкова много църкви от различни деноминации са решили да организират това събитие в единство, като са се отказали от надпреварата, състезанията и укорите. Трети бяха отишли с надеждата, че ще получат изцеление от болестите си. А четвърти казаха, че това е просто една от поредните конференции в България. Лутайки се между многото мнения и коментари, би било в наша полза, ако се откажем от това да критикуваме и да си признаем, че конференцията беше пълноценно време в Божието присъствие. Уникалната атмосфера беше създадена и от сборната група за хваление и поклонение. На сцената пяха много хора от различни църкви. Именно те създаваха усещане за единство и цялост на Христовото Тяло в България. Няма как да останеш безучастен, когато чуеш няколко хиляди гласа да се издигат към Бога и да Му пеят: „Свят е, свят е, свят е!” Когато чувах общата песен и наблюдавах вълните от хора, в ума ми изплуваха 17:21–22 от Йоан. На това място в Библията четем как Исус се моли за учениците си (и за нас!), преди да отиде на кръста. Той казва: „... да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както Ние сме едно...” Тези думи ясно разкриват една от задачите на християните – да се стремят към единство. Само тогава ще преживеят славата на Бога. Стоейки сред хората в зала 1, си мислех, че само Исус Христос е в състояние да обедини Тялото Си. Единството между българските протестантски църкви вече започна! Може би тази конференция е била началото му. Имало е много други конференции на национално ниво. Вярно е, че вероятно същите хора, които бяха на тази, са присъствали и на другите, но историческото събитие, което се случи сега, е, че всички заедно взеха причастие в неделната сутрин! Този акт на единство беше кулминацията на конференцията и вероятно начало на новото ниво на обединение на Тялото Христово в България.