Мисионерски училища в България по време на Възраждането - Част 1

Българското възраждане дължи своя успех на един продължителен процес на обществено образование, който пробужда личното и националното самосъзнание. През 1806 г. е издадена първата българска книга, а през 1824 г. – Рибният буквар. Около 1835 г. настъпва образователна реформа, а 2 години по-късно първата българска печатница започва да функционира. През 1844 г. започва издаването на първото българско списание, а през 1846 г. излиза от печат и първият български вестник. Всяко едно от изброените събития се случва не без намесата на чужди консултанти, които в повечето случаи са мисионери и духовници. В резултат на дългогодишни изследователски труд вече е общоприет факт, че първите американски мисионери идват в България в началото на 19. век. Първоначалната им мисия включва превеждането на Библията на говорим български език. Направата на пълния превод на Библията започва около 1820 г. и завършва през 1871 г., като става причина за обобщаването на систематизирана и унифицирана новобългарска граматика, съответстваща на говоримия език. По време на този процес мисионерите забелязват множество социално важни проблеми, които те приемат като възможност за по-нататъшна работа сред българите. В резултат на това специализирани образователни публикации и помагала, вестници, списания и книги намират своя път към българското възрожденско общество с информация и идеология, която ултимативно го трансформират. Този будителен процес намира своя израз в многобройни учебни заведения, основоположени от действащи мисионери по българските земи. В началото на 19. век в България вече съществуват множество килийни училища. В страната постепенно нализа и светското образование по модела на елино-българското училище в Свищов, открито през 1815 г. Тяхната роля за съхраняване на българския дух и култура и за образоването на видни български възрожденци е безспорна. Предлаганото от мисионерите образование по системата на Ланкастър, приложена първо в Габрово от Неофит Рилски, обаче бързо показва надмощието си като методология и е широко предпочитано от любознателните българи. Пловдив (1860) Първото протестантско училище е открито в Пловдив през 1860 г. от конгрешанските мисионерите Джеймс Кларк и Уилиям Мериам под името Пловдивската мъжка гимназия. Забележителното е, че тази образователна институция се появява 3 години преди едно от най-престижните училища на онова време – цариградския Роберт колеж. През 1877 г., след седемгодишна преподавателска работа в самоковското училище, А. В. Мъмфорд се премества в Пловдив, където започнала независимо частно девическо училище. През 1900 г. в Пловдив е построен и нов молитвен дом под вещото ръководство на мисионера Г. Марш. Всяка неделя от 15,30 ч. там се провежда неделно училище, а около 40 деца посещават дневното училище през седмицата. Шумен (1862) В Шумен, където вече има общински училища, работи методисткият мисионер Уесли Притимън,. Той преподава уроци по английски език в мъжките училища, а съпругата му преподава английски и френски на 12 момичета. На 2 март 1862 г. Притиман открива вечерно училище за деца на бедни семейства, в което се записват 40 младежи. В отговор на това шуменската община открива неделно училище, в което се записват 120 ученици, но то функционира по-малко от два месеца. За да предотврати изгубването на учениците, Притиман прави постъпки да организира девическо училище с преподавателки от чужбина. На 17 младежи от областта той помага, като ги изпраща на обучение в протестантското училище в Малта. Стара Загора (1863) През 1863 г. мисионерът Байингтън открива девическа гимназия в Стара Загора. През 1866 г. ученичките са вече 35. Година по-късно училището се поема от мисионера Морс. След като училището е нападнато от местни граждани, започва подготовка по преместването му в Самоков. Банско (1867) Мисионерът Морс за първи път посещава Банско през 1867 г. След него там пристигат мисионерите Лок и Пейдж. През 1871 г. в Банско е основана първата евангелска протестантска църква в България. Скоро след това към църквата е прибавено и училище, което през 1875 г. вече има над 90 ученици.