Петък, 29.03.2024
Тягостната ситуация на напрежение, предизвикано от ислямския тероризъм, кара наблюдателите да търсят корените на злото.
Откъде е дошла тази неистова омраза между евреи и мюсюлмани, между християни и мюсюлмани? Защо не може да се намери път за примирение? Защо трябва да се вършат такива жестокости и кое кара млади хора да се решават да убиват по чудовищен начин други, които дори не познават? Каква е тази сила, която да те накара да засилиш един огромен самолет и да го забиеш в небостъргач, убивайки хиляди невинни хора и самия себе си?
Очевидно една от причините е в религиозното различие. Колкото и да се обясняват нещата с икономически и политически аргументи, с различията в мирогледа и моралните ценности, с петрол и интереси, религиозният елемент не може да бъде пренебрегнат.
Много подвеждащо е, че ислямът, юдеизмът и християнството имат общи корени в Стария завет, в историите за Авраам, Исмаил, Яков, Мойсей и т.н. Мнозина сантиментално възклицават, че всички сме братя, че имаме едно минало и едни прародители, надявайки се с това да трогнат непримиримите. Да, имаме общо минало, имаме едни прародители. Но нима има по-голяма омраза от тая между братя и роднини? Нима Каин и Авел не бяха братя? Нима човек не се кара най-много със съседите си? България е воювала с всичките си съседи – Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, но не е воювала никога с Аржентина, Корея, Тайван или някоя друга далечна страна.
В търсенето на мостове между религиите и културите, наблюдателите се позовават на различни текстове от свещените книги на евреи, християни и мюсюлмани. Тук започва голямото объркване. Всеки добър познавач на Корана може да ви извади една камара цитати и поучения на пророка Мохамед за любов и прощение, за мир и отказ от отмъщението. Може и да отвори Стария завет като свещена книга на евреи и християни и да прочете там заповеди от рода на „око за око и зъб за зъб”. Така става ясно, че мюсюлманинът е мъдър и улегнал човек, който се стреми към мира, защото на това го учи неговата религия; християнинът пък се озовава в трудното положение да обяснява, че заповедите за възмездието не са от Новия, а от Стария завет. Евреинът, горкия, както винаги е виновен за всичко и каквото и да направи, все е крив и на теория, и на практика. Мюсюлманинът обича да си седи в кафенето и да си смуче наргилето, а не да измисля разни дивотии. Кой твърди, че ислямът е виновен за тероризма?
Струва ми се, че същината на проблема не е тук, а малко по-нататък. Ключът е не в това какво е поучавал Мохамед и какво е поучавал Исус Христос. Всеки може да поучава мъдри неща. Няма нищо по-лесно от това да говориш на хората, че трябва да бъдат миролюбиви и да прощават; че не трябва да се бият; че трябва да са търпеливи и да понасят обидите и клеветите. Всеки проповедник прави това поне по два пъти седмично, но няма особена полза. Хората продължават да си отмъщават и да се карат; да си гледат интереса и да се „прецакват” един друг; да се бият и убиват.
Същественото е друго:
кой какво прави и кой как изпълнява това, което поучава?
Христос проповядва мир и любов, себеотрицание и служение. Но ако не застава на кръста, където да се моли за Своите мъчители и да пострада за чуждите грехове, Неговото учение не би печатлило никого. Ако не допуска да бъде пребит и унизен от римските войници, охулен от тълпата, Неговият морал би бил само една от многобройните хубави приказки, четени на човечеството от различни учители. Ако не принася Себе Си в жертва за целия свят, никой не би Го последвал.
В същото време, Мохамед, който поучава хубави неща, кротост и прощение, мъдрост и търпение, на практика прави съвсем друго. Той води жестоки войни с корейшитите (противниците на неговото учение). Ислямът се разпространява с огън и меч сред арабските племена. Начело на мюсюлманската войска стои лично пророкът Мохамед.
Ако Господ Исус беше повел една армия, за да воюва с евреите или римляните и да принуждава неверниците да приемат новата вяра, кой щеше да вярва на всичките тия думи за милост и братолюбие? И кой ще повярва на поученията на Мохамед за миролюбие?
Последователите на Христос са се изправили беззащитни срещу желязната Римска империя и са платили с живота си за вярата, но те дори и не са помислили, че могат да хванат мечовете и да воюват. Последователите на Мохамед продължават започнатото от техния пророк, спокойни, че правят нещо хубаво и правилно, защото самият той им го е демонстрирал.
Не може една религия да е наложена с насилие и кръвопролитие и да се твърди, че е миролюбива. Не може друга, която е наложена с жертва и любов, да не даде своите плодове.
Това съвсем не означава, че всеки мюсюлманин е потенциален терорист. Нито пък че всеки християнин е готов да се жертва за доброто. Просто е нужно да има яснота относно религиозната основа на нещата. Всеки подражава на своя образец.
29.03
Засилени репресии над украински църкви в контролирани от Русия територии
29.03
130 от отвлечените ученици в Нигерия са освободени
29.03
Чарлз III призова към добри дела по примера на Христос
28.03
Финландските църкви и законът за брака
28.03
Библията, Църквата и Израел
28.03
Божият суверенитет
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите