Печатни колажи на англосаксонски преводи на Новия завет

Последното ни посещение в библиотеката за редки книги и ръкописи към Илинойския университет в Урбана съвпадна с експозицията на колажни печатни издания на староанглийски текстове, между които и няколко от ранните англосаксонски преводи на Евангелията.
Специфичността на тези литературни източници, които обхващат периода 643–1154 г., идва от използваната методология за реконструкция на характерната за тази култура устна традиция. Събирането в еднотомни издания и отпечатването им в най-ранните форми на английския печат само по себе си е революционно за времето си.

Преданието разказва, че още монасите на абатството Тивосток в Дейвъншир притежавали печатен шрифт, с който отпечатвали англосаксонските текстове. За съжаление това, което е достигнало до нас, са най-вече печатните колажи на небезизвестния Матю Паркър (1504–1575 г.), архиепископ на Кентърбъри. От своята позиция на женен свещеник Паркър издава богослужебна литература, целейки да защити богословските позиции на Англиканската църква и правото на свещениците на женитба, въпреки че самата кралица Елизабет била против тази практика. Ето защо между коалираните от него издания могат да бъдат открити разнообразни текстови източници от Свидетелство на античността на Джон Дей, Archaionomia, sive De priscis Anglorum legibus libri на Лаурънс Ноуел, Historiæ ecclesiasticæ gentis Anglorum libri на Биде до отпечатаната отново от Джон Дей западносаксонска версия на Евангелията.

Печатното издание на този ранен английски превод е придружено от превода на по-добре познатата Епископска Библия. Въпреки че до наши дни са достигнали около 7 ръкописа, които могат да се характеризират като западносаксонски, свидетелството на тези древни текстове респектира както със своето автентично звучене, така и с буквалната точност на превода.
Молитвата „Отче наш“ например звучи така:

(9) Eornustlice gebiddað eow ðus; Fæder ure þu þe. eart on heofonum; si þin nama gehalgod (10) to-becume þin rice; gewurþe ðin willa on eorðan swa swa on heofonum. (11) urne gedæghwamlican hlaf syle us to dæg, (12) J forgyf us ure gyltas swa swa we forgyfað urum gyltendum. (13) J ne gelaéd þu us on costnunge ac alys us of yfele soþlice.

Ст. 9: Fæder ure има интересен словоред, който рефлектира по-скоро славянското „Отче наш“, отколкото стандартния английски превод на молитвата, който започва с думите Our Father.
Heofonum – дателен падеж мн.ч. на heofon – протогерманската дума за небе.
Ст. 10: to-becume þin rice буквално да стане Твоето царство (райх).
Думата willa притежава известна близост до славянската воля.
Ст. 11: gedæghwamlican е думата, която би трябвало да е еквивалент на всекидневен, въпреки че тук съвсем не рефлектира стандартното за английския превод daily.
Ст. 12: gyltas е по-близка до английската дума за вина и виновност (guilt), отколкото до дългове и длъжници.

Разликите са повече от явни, така както е явно и усъвършенстването на английския език до наши дни както в говоримата му форма, така и в превода на Свещените писания.
Староанглийските преводи на Библията отиват дори по-далече от своите другоезични съвременници, като заемат позиция в защита на новосъздадената Англиканска църква, а с това респективно и на Протестантската реформация. Тази традиция ще бъде успешно продължена по-късно от превода Кинг Джеймс, който ще запази католическата йерархия и думата епископ и ще се създаде нова дума за водно кръщение по еталона на гръцкото баптизо, вместо да се използва достатъчният английски еквивалент emersion (потапям – б.пр.), целейки да се утвърдят доктрината и практиките на Англиканската църква на базата на библейския текст. Ето защо, когато движението за текстови критицизъм заема позиции в началото на 18. век и авторитетът на Текстус Рецептус бързо се разпада по силата на новооткритите по-ранни и по-автентични библейски ръкописи, една ревизия на общоприетите гръцки, латински и английски версии на Библията не е просто наложителна. Тя е нужна, за да се реконструират основните доктрини на църквата на базата на автентичен превод на библейския текст, който да обособи едно ново завръщане към първичната християнска вяра, основана на Словото.