Обаждането, което тя никога няма да забрави

На 11 септември 2001г. Лиса Джеферсън става свидетел на трагедията на борда на полет 93 в САЩ.

Лиса Джеферсън живее щастливо и спокойно. Винаги прави едно и също: грижи се за семейството си и работи като оператор в Оук Бруук, Илинойс.

Еднинайсти септември, 2001, е поредният обикновен ден за нея. Тогава тя е прехвърлена към Тод Биймър, пътник на борда на обречения United Flight 93. Лиса прекарва 15 минути, говорейки и молейки се с Тод.

Когато самолетът се разбива в полето в Шанксвийл, Пенсилвания, предсказуемият живот на Лиса рухва.

Изведнъж тя е осветена от прожекторите. От както става свидетел на трагедията, ФБР я търси, за да разкаже всяка подробност от разговора си с Тод. Среща се и с хора, които никога не е предполагала, че ще види: Опра и Лари Кинг. Те я интервюират.

Лиса разказва: „Имах 100 обаждания за интервюта през уикенда след 11 септември. Всеки път, когато разказвах историята,  я преживявах наново. Все едно седях на този самолет до Тод.”

Емоционалният стрес е съкрушителен. Петнайсетте минути, които Лиса  прекара, говорейки с Тод, се повтарят отново и отново в главата й. Постоянно се пита защо Бог бе избрал точно нея, за да говори с Тод през този ден. Докато другите пътници се обаждат на приятели, Тод се бе обадил на оператор.

По време на техният разговора си с Лиса, Тод споделя много подробности от живота си. Той обяснява,  че не може да се обади вкъщи, защото жена му, която също се казва Лиса, очаквала третото им дете и той не искал да я разстройва.

 „Той ме помоли да кажа Господната молитва с него.”, спомня си Лиса.

„След това ме помоли да му обещая, че ще се обадя на жена му, за да й кажа, че я обича.” Това е обещание, което Лиса не би искала да спази. „Толкова много исках Тод да го направи”, признава тя. „Въпреки, че говорих с него само 15 минути, той ми беше станал скъп приятел.”

Както всички нас, Лиса тъгува за изгубените жертви на 11-ти септември. След около година, тя най-накрая разбира, че не е съвпадение, че телефонното обаждане е прехвърлено на нея. „Бог нагласи всичко” Казва Лиса. „Молих се с Тод. Знам, че това му даде мир.”

След пет години Лиса още си мисли за Тод. Тероризмът никога не е далеч от ума й. Тя се справя със страховете си и с тъгата, като се доверява на Бога и има вяра в Него „Знам, че Бог е винаги с мен!”, казва тя. „Той беше там, когато говорих с Тод. И знам, че беше с Тод на този самолет!”

Лиса описва пътуването си от 11 септември в новата си книга: ‘Hello, this is Mrs. Jefferson. I understand your plane is being hijacked’. Тя написа тази книга, за да почете тези от 93-ти полет и да напомни на християните да служат на Бога дори и в най-необичайни ситуации.

„Бог има задача за всеки от нас, която само ние може да изпълним”, казва тя.

„Аз не бях подготвена за моята задача на 11 септември. Но когато Бог ме призова, аз отидох с вяра. Ще бъда готова и следващия път, когато Той иска да свърша нещо за Него!”