Сряда, 01.12.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Това е просто игра

Main Pic
Публикувана: 20.11.2006
Автор: Ивайло Ябълкаров
Прочетена: 559
Коментари: 0

“Има опасност за живота на Гергана, ранена от бомбичка. Още двама души пострадаха от същия взрив.”

“30-годишният Младен бе убит в София.”

“Няколко души, включително полицаи, пострадаха при побой.”

“Съдията е бил нападнат пред къщата му в град Сандански. Удрян е с юмруци и ритници в главата, изпаднал в безсъзнание и останал да лежи, потънал в кръв.”

 

Това не е ретроспекция на поредната мафиотска война из улиците на София и в други селища на България. Това не е информация от гражданска война в някоя страна. Това са реални инциденти, свързани с футбола. Играта, за която се говори, че е най-обичаната и най-гледаната… Играта, която носи много пари и много емоции… Играта, която е наричана цар на спортовете. Това е играта, която почти винаги (особено в България) е свързана с побои, вандализъм, цинизъм. Естествено и нормално при нея е насилието над рефери, хвърлянето на бутилки по играчи на противника, блъскането, чупенето. В България няма футболна среща, която да не завърши с разправии. В тях дейно участие взимат обикновените фенове и “големият” бос. Характерно е, че феновете, играчите и ръководството на загубилия отбор налитат с думи и ръце срещу съдията, противниковите играчи и чуждата агитка.

Никой не обича да губи. Никой не обича да става не така, както той иска. Никой не обича да му казват “не”. Не говоря само за футбола. Не става въпрос само за президенти на отбори и играчи. Това е просто един пример. Става въпрос за всички нас.

Умението да преглътнеш неуспехите, загубите, отрицателните отговори, разочарованието и отхвърлянето е много ценно качество. У малцина то е добре развито. Ние не обичаме да губим. И под “губим” нямам предвид някаква игра. Просто не ни е приятно да не става на нашето. Причина е Егото ни. Всеки иска да се чувства значим, ценен, успешен. Имаме нужда от това. И когато мнението ни бъде отхвърлено, съветът ни не бъде приет, присъствието ни не бъде забелязано, ние се разочароваме. Чувството за значимост и важност, което стои в основата на доброто ни мнение за себе си и комплексите за малоценност, е застрашено. В такъв случай повечето от нас тръгват на война.  

Е, да, ние не хвърляме химически бомбички, но мятаме по хората около нас смразяващи погледи. Ние не използваме юмруци и ритници, но сме много добри в “налагането” с думи. Ние не ръсим хули по адрес на противниците си, но често ги наказваме с крещящо мълчание, с блъскане на врати, с продължително цупене…

Буйството на футболните хулигани може да отнеме живот или да осакати, както стана с Гергана, Младен и много други жертви на тази игра и нейния вандализъм. Но не, ние не откъсваме уши и не чупим черепи. Не причиняваме мозъчни кръвоизливи. Нашата реакция “само” игнорира, наранява и заплашва.

Една от големите истини на живота е, че невинаги нещата стават така, както ги искаме. Неприятно, но факт. След като Бог често казва “не” на нашите прищевки и “да” на действителните ни нужди, какво да кажем за хорското “не”? Важно е да се научим да приемаме спокойно чуждото “не”, но и ние да умеем понякога да отказваме. Един от съветите, които д-р Джон Максуел предлага на лидерите, е полезен за всички нас. Той смята, че трябва да казваме “не” на идеята, а не на човека. Човекът отсреща трябва да е сигурен, че не го отхвърляме. Просто казваме “не” на онова, което искат от нас, оценявайки качествата на идеята, а не на човека.

Библията заръчва да правим на другите това, което искаме те на нас да правят. Ако искаме към нас да се отнасят с уважение, трябва и ние да уважаваме другите. Една приказка завършва с мъдростта, че люта рана заздравява, но тежка дума не се забравя. Истина, на която трябва да обърнем внимание. Това, че не мятаме юмруци и не взривяваме бомбички, не ни прави по-малко престъпници, само че престъпници спрямо чуждата душа.

Нека си отдаваме почит един на друг (Римляни 12:10) и да смятаме другия за по-горен от нас (Филипяни 2:3). А когато губим, да си спомним думите да един мъдър човек: “Успех е да се изправиш един път повече, отколкото си падал.”

Можеш ли сам да се изправиш? Едва ли е възможно всеки         път. Бог обаче е обещал да те вдига на ръце (Псалм 91:12) и ако паднеш, няма да пострадаш.

Да не забравяме, че футболът е само игра, а животът ни тук е просто кратък отрязък от време. Не си заслужава да се измъчваме с разрушителните негативни емоции.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg