Петък, 29.03.2024
Винаги ме питат: „Коя е любимата ти книга, песен, група или сайт?” Не зная как да отговарям на този въпрос – толкова са много книгите, песните и сайтовете, които харесвам. Когато обаче ме попитат кой е любимият ми филм, веднага си признавам –
„Легенда за пианиста” на Джузепе Торнаторе
И понеже наистина ми е най-любимият филм на света, както децата обичат да казват, с него искам да започна моето търсене на Бога в съвременното кино.
Преди това искам да направя следната уговорка: тъй като ще търся Бог, няма да следвам хронология и известни имена – ще говоря за филмите, които са ме докоснали и са ме накарали да се замисля, в които съм видял частица от Небето. Все още обмислям дали има смисъл да говоря и за онези, в които съм открил частица от ада... Но едва ли ще го направя, защото според този принцип ще трябва да пиша за 9 от всеки 10 филма... Адът е навсякъде в киното! Затова е по-добре да говорим за Небето...
И така, настанете се удобно, грабнете купата с пуканки, изгасете лампите и се потопете в разказа на виртуозния тромпетист Макс Туни...
Добре дошли на борда на „Вирджиниън”, един от най-големите презокеански кораби в началото на миналия век, където огнярят Дани Буудман намира изоставено новородено момченце. Малко след като го прибира при себе си (в сърцето на кораба) и му дава името Дани Буудман Т. Д. Лемонс 1900, огнярят умира, а момченцето...
Аз защо ви разказвам филма?! Той трябва да се гледа. Но накратко – един виртуозен пианист се ражда и прекарва целия си живот на кораб. И там, вдъхновяван от морето, а после и от любовта, прави музика, която кара хората да плачат, да се смеят, да танцуват, да забравят всичките си тревоги и за момент да потънат в безкрайния океан на музиката...
През целия си живот пианистът не слиза на брега. Само веднъж опитва, но не успява. А накрая на филма разказва защо:
„Когато застанах на мостика, видях града. Той беше безкраен – толкова много улици, толкова много посоки. Как избираш една, в която да тръгнеш? Как избираш една жена, която да обичаш, едно място, което да наречеш свой дом?
Моето пиано има 88 клавиша. И в тях аз съм безкраен. Но това, което видях в онзи ден, това е пиано с безброй клавиши – там аз съм изгубен. Това е пианото на Бог.”
Бог свири на пиано? Разбира се! Всеки ден, и то на безброй клавиши. И създава музика, която едва ли някога ще доловим изцяло. Но прекрасното е, че от време на време чуваме по някоя божествена мелодия – някой се усмихва, някой обича, някой свири...
Или просто гледаме отново любимия си филм. За да се научим да свирим... със сърцата си.
29.03
Засилени репресии над украински църкви в контролирани от Русия територии
29.03
130 от отвлечените ученици в Нигерия са освободени
29.03
Чарлз III призова към добри дела по примера на Христос
28.03
Финландските църкви и законът за брака
28.03
Библията, Църквата и Израел
28.03
Божият суверенитет
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите