Сряда, 01.12.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Да си евангелист в България е нередно

Main Pic
Публикувана: 18.12.2006
Автор: Ивайло Ябълкаров
Прочетена: 562
Коментари: 0

Ура! Остават двайсетина дни до влизането ни в Европа. Броени часове ни делят от приемането ни в Европейския съюз. Какви ли празници, фойерверки и концерти ни чакат на светлата дата 1 януари!

 

Нова година. Нов съюз. Нова надежда. Ново бъдеще.

 

Казват, че в съюза всички ще сме равни. Без значение, дали си французин, грък, българин, румънец… Без значение, дали си католик, православен, мюсюлманин, евреин, протестант… Пред закона всички ще сме равни!

 

Ако не се лъжа, то и сега нашата Конституция гласи това. Само че едно е да бъде написано и съвсем друго – да бъде спазвано. Странно, но е факт, че в България се приема за нередно, грешно, опасно да посещаваш регистрирана според законите на страната евангелска църква и да пишеш за евангелски вестник. Или поне така е за българските работодатели.

 

На това май му казват дискриминация. Да определят дали си подходящ за дадена длъжност не според дипломата, интервютата и твоите качества, а според вярата ти. Всъщност това наистина е дискриминация, а тя е ограничаване на правата на определена категория хора по расов, национален, полов, религиозен, политически или друг признак (според Тълковния речник на българския език).

 

Когато преди два месеца започнах да си търся работа, не очаквах, че ще се сблъскам с подобно неандерталско мислене и отношение. Първите няколко отхвърляния си обясних с притеснението ми по време на интервюто, наличието на по-подходящ кандидат, липсата на опит… Но наскоро бях неприятно сюрпризиран. След поредния неуспех в кандидатстване за работа по моята бакалавърска специалност, за която отговарям на изискванията, помолих мой познат да разбере защо съм бил отхвърлен. Отговорът дойде като студен душ. Не е трябвало изобщо да споменавам за вярата си, като пиша в CV, че сътруднича на “Евангелски вестник”. Това трябвало да се премълчи. Такова е неофициалното мнение на държавна институция, призвана да се грижи за равноправието. Институция, призвана да съблюдава спазването на законите и да избягва дискриминацията. Точно там се демонстрира зле прикритата форма на религиозна дискриминация.

 

Явно съм бил голям наивник да смятам, че да си евангелски вярващ, е доказателство за почтеност и усърдие, а не за фанатизъм и сектантство.

Ако имах друга етническа принадлежност, може би вече щях да работя по специалността си, за която съм учил 4 години в университета. Ако не пишех за “Евангелски вестник”, а примерно за вестник “Православие”, щях да имам по-голям шанс да си намеря подходяща работа.

 

Разбира се, и да искам да търся правата си, ще бъде безсмислено. Този вид дискриминация е прикрита и неофициална. Винаги ще намерят други оправдания за отрицателния отговор. Винаги могат да кажат, че съм прекалено млад или прекалено стар… Че съм бил прекалено самоуверен или твърде уплашен по време на интервюто… Може би съм прекалено слаб или прекалено пълен…

 

Оказва се, че в България, в началото на 21. век, на прага на Европейския съюз, е престъпно, срамно и нередно да си евангелски християнин и да пишеш за евангелска медия. Оказва се, че има нещо “сбъркано” в страни като САЩ, Швеция, Норвегия, Дания, където огромна част от населението са протестанти.

 

Да си евангелист в България е нередно, опасно и срамно… Така излиза.

 

Сега ми остава само да се надявам на Бог, че Той ще ме заведе при работодател, който не дискриминира. Всъщност това е напълно достатъчно – да се надявам на Бога. И ако другите ме отхвърлят поради моето “нетрадиционно” вероизповедание, Бог не го прави.

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg