Емпирични истини отвъд рождествените ясли

Наближават рождествените празници. Ще чуем отново любимите рождествени песни. Ще купим подаръци, имащи за цел да покажат любов и внимание към най-близките ни. Ще чуем една или две проповеди за бебето в обора. Дори невярващи хора откликват емоционално към Евангелската история за бебето, яслите, пастирите и ангелския хор.

Защо ли не откликваме със същия (или много повече) възторг тогава, когато се замислим за чудото, в което живеем всеки ден?

Всеки ден, не само на Рождество и Великден, имаме причина, ставайки сутрин, да благодарим на Бог с неудържима радост. Всяко "емпирично" доказателство сочи, че това би била най-адекватната реакция от наша страна. Ние, хората, наистина „живеем, движим се и съществуваме в Него”, в Божията чудотворна сила.

Да вземем например гравитацията.

Гравитацията си остава една от най-мистериозните сили. Кратка справка в безплатната интернет енциклопедия Уикипедия ни казва, че: „Гравитацията е причина за самото съществуване на Земята, Слънцето и другите небесни тела; материята в тези тела не би могла да се съедини и животът, какъвто го познаваме, не би съществувал. Гравитацията прави възможно Земята и другите планети да се движат в техните орбити около Слънцето, Луната в нейната орбита около Земята, получаването на приливи и отливи и други природни феномени, които наблюдаваме.”

От Книгата Евреи в Новия завет на Библията знаем, че Исус Христос, бидейки Божият Син, „държи всичко заедно чрез Своето могъщо слово” (Евреи 1:3). Можем да класифицираме това твърдение като “аксиоматично”. То е толкова валидно, колкото и всяко истинско “научно” заключение. Не трябва да си защитил докторат, за да знаеш това.

Гравитацията може да е феномен и мистика за научната общност, но за нас, вярващите, не е. Не че знаем как точно нещото работи, но знаем кой го е сътворил и кой е източникът на тази мощна сила.

От Римляни 1:20 научаваме, че това видимо творение отразява и разкрива Самия божествен Създател. В действителност всеки, който се зарови в научните открития, които човечеството е акумулирало през вековете, ще трябва да признае, че надали има нещо „естествено” в естествения свят, който ни заобикаля, било то в макро- или микрокосмоса. По-скоро науката стига до ограничение в търсенето на отговори и смирено признава неспособността си да отиде отвъд „феноменалните” и „тайнствени” измерения на сътворения свят.

Въпреки нейното агресивно търсене на знание, натрупване и акумулиране на информация научната общност неизбежно идва до момент, в който дори и се налага да използва термини като феномен и мистерия. В действителност може би най-голямото откритие на учените е “откритието”, че има много повече феномени и тайнства, отколкото на тях би им се искало да признаят. Иронично е как толкова много научни обяснения, гордеещи се със своята “твърда” връзка с емпиризма, в действителност зависят от аксиоми, които са своего рода началната точка на феноменалното.

В края на краищата, изглежда, истинската наука започва с това, което никой не може да обясни (аксиомите) и ни завежда до една дори още по-необяснима точка на тайнственост (феноменалното).

 Човечеството с гордост е нарекло междинния процес наука. Нищо лошо в това.

 Но Библията нарича Исус Христос Началото и Края (Откр. 22:13).

 Това е точно толкова важно научно изявление, колкото и всяко друго "емпирично" такова.

 Цитатите са взети от: Библия, или Свещеното писание на Стария и Новия завет. 2 изд. С., Верен, 2001.