Сряда, 01.12.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Делото в Либия – времето за българските вътрешнополитически интриги свърши

Main Pic
Публикувана: 08.01.2007
Автор: Теодор Дечев
Прочетена: 643
Коментари: 0

Този текст не е хладнокръвен политически анализ, а спонтанна реакция на нещо, което всички очаквахме да се случи. Знаехме, че ще се случи, но надеждата умира последна.

Либийският съд отново осъди българските медицински сестри на смърт.

Всички би трябвало да сме потресени, защото знаем, че българските медицински сестри са невинни. Тук идва първият важен момент:
българските медицински сестри са невинни не защото "българин не може да извърши това" и защото българка е прислужвала лоялно години наред в семейството на Кадафи. Свидетели сме на достатъчно брутални престъпления, извършени от българи – пълнолетни и непълнолетни.

Българските медицински сестри са невинни, защото вината им не е доказана и защото световни авторитети в областта на вирусологията и микробиологията обориха публично тезите на либийското "правосъдие".
Аргументите за невинността на българските медицински сестри са абсолютно рационални от правен, а не от сантиментален характер. Навсякъде, където думата "право" има някаква стойност, съществува презумпцията за НЕвиновност. Човек е невинен до доказване на противното.

Либийското правосъдие показа, че работи по методите на т.нар. инквизиционно право, където принципът е обратен – човек е виновен, докато докаже невинността си.

Либийският съд не благоволи да уточни формата на "Божи съд", на който нашите сънароднички трябва да се подложат – да останат живи, след като пият разтопено олово, да оцелеят, след като държат главите им половин час под вода...

Твърдението на адвокатите на медицинските сестри, че в Либия няма правосъдие, не е емоционален изблик, а доказан факт.

Втори доказан факт е, че всички дискусии от типа "Какво щеше да стане, ако..." са безсмислени и дори контрапродуктивни.

През годините вината за нещастието на медиците ни се прехвърляше от правителство на правителство и от политик на политик. Поне днес би трябвало да е ясно, че вината е на един политик – полковник Муамар Кадафи.

Ако днес либийският съд беше оправдал нашите медицински сестри по обвинението в конспирация с цел умишлено заразяване със СПИН на деца (броят няма значение – и за едно дете подобно обвинение е страшно), ние можехме спокойно да се отдадем на анализи и критики, да потърсим кой е виновен, че медицинските ни сестри преживяха толкова години без вина виновни в либийските зандани.

Тогава можехме да се питаме дали поради нечия некомпетентност нашите сънароднички трябваше близо 8 години да доказват, че не са чудовища.
Днес обаче за всички трябва да е станало ясно, че българските медицински сестри са били НАБЕЛЯЗАНИ за жертви.

На Кадафи са били необходими виновници за СПИН-епидемията, които да изиграят ролята на контрапункт в пазарлъците му по обезщетяването на роднините на жертвите от атентата над Локърби.

На вожда на Септемврийската (или каквато беше там) революция му беше необходимо да насочи гнева на жителите на най-опозиционния град – Бенгази, срещу хора, които не са либийци.

Той болезнено е имал нужда да прехвърли вината за грандиозното бедствие извън кланово-племенната структура на либийското общество и едновременно с това да обвини "световния империализъм" в извършването на престъпление, чийто мащаб надвишава дори взривяването на пътнически самолет.

Всякакви препирни, обясняващи какво е било пропуснато в първите дни на следствието, са безсмислени. Нима не се вижда, че от първия ден нашите сънароднички са били не просто заподозрени, а вече осъдени; че всякакви повече или по-малко дипломатични, компетентни и интелигентни демаршове на българската държава са били ОБРЕЧЕНИ ПО ПРЕЗУМПЦИЯ. Дори и на "оправдания" д-р Здравко Георгиев не му бе разрешено да напусне Либия и той беше оставен като заложник. Но дали само той е заложник на Кадафи ?

Отговорът е, че когато някой в Триполи и Бенгази е планирал операцията по изобличаване на "слугите на дявола" и на "световния империализъм", изборът е паднал върху българите поне по 4 причини.

Българската държава не разполагаше към онзи момент, а до голяма степен и до днес, с инструменти, с които да окаже натиск върху Либия. Представете си какво щеше да стане, ако задържаните бяха американци, англичани, французи или руснаци... Какво щеше да се случи дори ако бяха католици! Бяха обвинени българи и един палестинец – човек с отечество, но без държава...

Освен с арестуваните българки и д-р Здравко Георгиев либийската страна разполагаше и продължава да разполага с още поне 5 хиляди заложници – български специалисти в различни области, работещи в Либия. За по-голямо удобство много от тях по онова време (още повече днес) имаха индивидуални договори, а не бяха излезли чрез съответните български държавни фирми. Не е случаен фактът, че след като уж изобличи чудовищната "българска конспирация", Либия продължи охотно да приема всякакви български специалисти, особено МЕДИЦИНСКИ.

Либийската страна е застрахована, дори и в случай на тотален провал на обвинението за заговор срещу деца. Срещу българите има повдигнати и други обвинения (за незаконна търговия с валута, за аморално поведение, за употреба на алкохол), които при прилагане на цялата строгост на либийския закон могат да оправдаят многогодишното пребиваване в либийския затвор и дори да осигурят по-нататъшно оставане в него. Българското правителство по онова време беше абсолютно прозападно, пронатовско, проамериканско. Прекрасна мишена, що се отнася до страничните политически ефекти.

Така че нека не си губим повече времето в догадки, защото българките са били планирани и посочени като изкупителни жертви и заложници, чрез които да бъде шантажирана не само България, но и целокупното западно общество.
Жалко за огромните усилия на юристи, дипломати, арабисти... Тяхната борба е била обречена от самото начало. Нейната стойност е само в проявеното съпричастие и солидарност.

Като казваме солидарност, трябва да се запитаме дали солидарността на българското общество трябваше да се изрази само в бдения пред Либийското посолство и в държавно финансиране на защитата в либийския съд.
Не трябваше ли, водени не само от солидарност, но и от инстинкта си за самосъхранение, българските специалисти да започнат да се изтеглят от Либия? Не трябваше ли поне нови българи да не заминават за тази "правова и демократична, народовластническа" държава? Що за солидарност е да създаваш алиби на либийската власт?

Либийските официални власти имаха възможността многократно, ехидно и перфидно да възкликват: "Ама какви фалшиви обвинения, за Бога? Та в Либия работят няколко хиляди българи ... Ние ги обичаме и уважаваме. Никой не ги притеснява."

Нашите славни гурбетчии също кимаха телешки и повтаряха: "Ами да, не усещаме никаква промяна в отношението към нас."

Няма оправдание за тези българи, които заминаха да въплъщават в дела идеалите на "Зелената книга" на Кадафи след избухването на скандала. Отдавна Либия не е единственото място, където може да се припечели нещо повече.

Най-новите ни гурбетчии в Либия дадоха каквото можаха, за да бъдат вързани ръцете на българската страна още по-добре, за да трябва българските власти да ни предупреждават всеки път преди поредното фарсово съдебно заседание да не правим коментари, за да не дразним либийците.

Сигурно са ни съветвали основателно. Аз самият не съм направил един публичен коментар за 7 години. Но сега не виждам причини да не си кажем всичко.

Д-р Здравко Георгиев, смазан от преживения ужас, възкликва, че в Либия всичко е непредсказуемо. Уви, може да се окаже предсказуемо. Кадафи показа, че поведението му почива на абсолютно рационални съображения – балансиране на вътрешното напрежение в Либия между отделните кланове и племена и тотален шантаж над западния свят, с който е тръгнал да се помирява.

Плащането на обезщетения за извършените терористични актове и спирането на разработването на ядрени оръжия са тежки аргументи в пазарлъка му с ЕС и САЩ. Към това вождът на либийската революция добавя и ориенталското изнудване със СПИН-скандала.

Тогава за съжаление най-вероятният сценарий е фарсът да продължи: либийският съд да протака представянето на мотивите за присъдата, след това да последва новото, по закон последно обжалване от българска страна.
Впоследствие съдебният фарс може да продължи още известно време, след което присъдите пак да бъдат потвърдени.

Възможно е и присъдите да не се изпълнят, но и българките да не бъдат помилвани, а просто да си седят в килиите за смъртници, докато Кадафи мисли. А той може да мисли произволно дълго...

Не че не е възможен и алтернативен сценарий – след обжалването и потвърждаването на присъдата, тя да бъде изпълнена и Кадафи да си измие ръцете пред враждебните към него и клана му жители на Бенгази.
 
Но първият сценарий е по-възможен. Може би и защото е по-садистичен.
Оттук нататък, поне за мен, българската стратегия може да е само една: правосъдието си е правосъдие, в Либия то е просто карикатура...

Българската държава може да играе само политически от позицията на новоприет член на ЕС.

Последният нищожен шанс да объркаме сметките на Кадафи е тоталният международен натиск, за който България трябва да направи всичко възможно и невъзможно.

И да не се притеснява за изискаността на изказа на официалните си лица! Вече е ясно, че той не е от особено значение.

Не се опитвам да се правя на специалист по всичко. В България има достатъчно компетентни юристи, добри дипломати и талантливи арабисти.
Просто искам да кажа, че истината трябва да се погледне право в очите и използването на СПИН-скандала за български вътрешнополитически интриги да се прекрати незабавно. Това е въпрос на национално достойнство...

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg