Сряда, 01.12.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

По-ценно от въздуха

Main Pic
Публикувана: 24.03.2007
Автор: Българска мисионерска мрежа
Прочетена: 827
Коментари: 0

Павел Христов, Северна Индия

Когато Бог създаде човека, му даде различни сетива: очи, за да вижда, уши, за да чува, ноздри, за да мирише, език, за да вкусва, и кожа, за да усеща допир. Те ни помагат в заобикалящата среда и са ценни за нашия живот. Чрез тях приемаме храната и водата, звуците и ароматите, а чрез ноздрите – и още нещо. Въздухът, кислородът, който дишаме, е безценен за съществуването ни. Без храна и вода може да живеем от няколко дни до няколко седмици в отделни случаи. Но без въздух можеш да оцелееш само 2–3 минути. Не си даваме сметка за ценността му просто защото дишаме, без даже и да забелязваме и да правим някакви специални усилия (изключение правят болните от астма и други белодробни заболявания). Въздухът, който дишаме, е дар от Всевишния Бог за Неговите създания. Няма цена!

И все пак в нашето съществуване има нещо по-ценно и от въздуха – това е Евангелието на Господ Исус! Прекрасната вест, че в кръвта Му имаме прощение на греховете си и обещан вечен живот с Него. Това Евангелие, което носи надежда, свързана с вечността. И докато въздухът е безценен за нашето физическо оцеляване, което е седемдесет или, където има сила, осемдесет години (Пс. 90:10), то Евангелието, което носи със себе си благочестието, има обещанията и на сегашния, и на бъдещия живот (I Тимотей 4:8)!

Удивителното в случая е, че най-ценното нещо във вселената е напълно безплатно за нас, хората. Не така бе обаче за Бог. Той плати за това Евангелие със собствената Си кръв и сега търси угодни Нему хора, които да бъдат посланици на Благата вест! Бог все още задава същия въпрос както преди 2740 години: „Кого да изпратя? И кой ще отиде за нас?“ (Ис. 6:8)

Сред спортовете има един, наречен алпинизъм. Алпинистите са интересни хора – с твърд характер, силна воля и изгарящо желание за покоряване на планинските върхове. Колкото е по-висок и труднодостъпен върхът, толкова повече ентусиазирани са те. Не се спират пред нищо – нито пред студа, нито пред опасностите от падане, нито пред глада, нито пред лишенията, нито пред факта, че за да организират експедиция до Хималаите например, им трябват много финанси и стабилни спонсори. Не ги спира и това, че преди тях други са пробвали даден маршрут и са намерили смъртта си. Това гори в тях и те посвещават цялото си сърце и енергията си, за да го постигнат. Целта им е изкачване на един планински връх и... толкова. Години наред подготовка, лишения, търсене на пари. Идва часът за експедицията. Те се катерят, някои от тях умират по пътя нагоре или по пътя надолу. Стигат върха, забиват знамето, снимат се усмихнати за спомен и поемат обратно по пътя към дома. Погледнато от човек, който е далече от този опасен спорт и не го разбира, цялото това начинание ще му се стори пълно безумие.

Давам алпинистите за пример, който може добре да ни послужи, като ни покаже къде сме ние, християните. Апостол Павел казва на коринтяните, че спортистите демонстрират уменията си и са в надпревара, за да получат тленен венец и преходна слава, а ние трябва да правим всичко по силите си и с Божията благодат да заробваме себе си на всички човеци, за да придобием мнозината (I Кор. 9:19–25 ).

Странно е колко малко християни участват в това състезание, наречено разнасяне на Евангелието по целия свят. Колко малко са все още онези, които оставят семейство и дом, баща и майка, приятели, удобства и родини, за да тръгнат по света с благовестието точно както каза Господ Исус – като агнета между вълци. Колко от нас се замислят за алпинистите, чиито усилия, на жаргон казано, не топлят никого и никому не са полезни освен на онези шерпи в Непал, които се прехранват от алпинизма.

В сравнение с тях ние като ученици на Исус Помазаника нито сме толкова усърдни в подготовката си, нито в отиването си, нито в спонсорирането си, въпреки че пред нас стои най-значимата цел – да правим ученици от всичките народи. Ние поне знаем, че като се впускаме в тази дейност, тя носи слава на Бога и спасение на човеците. А разнасянето на Евангелието по целия свят е нещо, за което си струва и да живееш, и да умреш. Пиша тези редове, за да осъзнаете (ако досега не сте осъзнали) огромната привилегия, която Бог ни е дал да Му бъдем посланици. Да вземем това чудно Слово и да го занесем на онези, които са и физически бедни, и духовно мъртви, живеещи в огромния Прозорец 10/40 – там, където преследването на християните е най-жестоко и църквата – все още неутвърдена; там, където все още има кои да чуват за първи път най-великото Име.

Въздухът е безценен, но Евангелието е и безценно, и спасяващо!

 

 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg