О, СМЪРТ, КЪДЕ ТИ Е ЖИЛОТО?

Има една тема, която не се обсъжда с удоволствие по време на вечеря или на някой купон. Смъртта. Тя плаши и млади, и стари, и бедни, и богати, и силни, и слаби.

В изкуството е представена по различен начин: като черна фигура с огромна наточена коса; като млад човек, който обикаля смъртниците и ги прибира със себе си; като стара вещица. Понякога е обрисувана дори като студен вятър, смразяващ костите.

Ние, макар и млади и изпълнени с живот, сме наясно, че както се раждаме, така един ден и ще умрем. Кога ще е това, не знаем, но и не ни интересува много. И с право! Защо да се измъчваме с мисли за нещо, което вероятно стои далеч, от нас във времето? Сега трябва да живеем, да живеем за мига. “Живей за мига” е философия, която, от една страна, ни учи да влагаме силите си, волята, надеждата си в днешния ден, но от друга страна, казва: млади сме, сега е време да опитаме от всички наслади на живота. Сега е времето да докоснем мечтите си с цената на всичко. Сега е времето да се забавляваме, а като пораснем, ще мислим за бъдещето.

Има спорове между психолози, родители и учители, дали децата трябва да бъдат научени, че животът е кратък, или да ги оставим сами да го разберат. Покрай всичко, с което родителите ни са заети, често забравят да ни кажат, че раждането и смъртта не са толкова важни. Те просто са неизбежни. По-важно е как живееш в отрязъка от време между тях.

Един достоен човек – Мартин Лутер Кинг, е казал, че не е достатъчно да достигнеш до дълбока старост, ако не си живял през годините истински. Живеем ли истински? Дали покрай купоните, хормоните, тестостероните не забравяме, че край нас има хора, на които дължим много? А почти никога не им казваме колко значими са те за нас и колко сме им благодарни.

Кога за последен път каза на приятеля си, с когото си всеки ден, че държиш на него?

Кога благодари на родителите си за грижите им?

Усмихвал ли си се скоро от сърце на баба си и дядо си, благодарейки им за джобните пари, които са заделяли, за топлото ястие, което са споделяли с теб, за всички шалчета и ръкавици, които са ти плели?

Върлува мнение, че за тези неща говорят само лигльовците, ревльовците, слабохарактерните, чувствителните, но не и ние. Един стих в Библията ни учи, че ако знаем да правим добро, но не го правим, вършим грях. Какво друго, освен добро е да бъдеш благодарен?

Да се научим да живеем истински всеки ден, а не да се страхуваме от смъртта…

Спомням си колко страдах, когато умряха канарчетата и кучето ми… А съвсем наскоро загубих и двамата си дядовци. Сега, като говоря за тях, отново се натъжавам, но не ме е страх. Знам, че смъртта не ги е победила, защото Бог надви преди това над нея.

 …О, смърт, къде ти е жилото? (I Коринт. 15:55)

Смъртта е като пчелата. След като изгуби жилото си, не е страшна.

Да не се страхуваме от смъртта. По-добре да помислим как живеем!