Голи са без книги всички народи

Преди 11 века един от създателите на славянската азбука – Константин-Кирил Философ, заявява, че без книгите и съдържащите се в тях знание и мъдрост ние сме все едно голи. Поради тази причина той полага неимоверни усилия, за да направи книжнината достъпна за славяните на познат език.

Днес книгата все по-настървено е измествана от телевизията, компютрите и технологиите. Все повече хора ще се затрудняват да отговорят коя е последната книга, която са прочели, за какво се разказва в нея и кой е нейният автор.

Книгата все повече бива замествана от интернет. Наскоро четох, че във Великобритания много библиотеки затварят врати и ги превръщат в интернет кафенета. В Италия ресторанти съжителстват с книжарници. Така, докато хапваш, можеш да разгледаш някоя книга.В забързания и агресивен свят, в който живеем, е трудно да отделим време за четене. Аз си спомням, че в ученическите си години изразът “Нямам време” влизаше често в употреба, когато трябваше да се запозная със съдържанието на някое изучавано произведение. Беше удобно, когато вместо да чета някоя задължителна книга, можех да изгледам филм, направен по нея. Така съм се запознал с доста филми с образователна цел само защото съм “нямал време”.

Когато преди 11 века Константин Философ казва “голи са без книги всички народи” и създава славянската писменост, една от първите преведени книги е Библията.

Когато преди около 6 века немският изобретател Йохан Гутенберг създава печатарската машина, първата отпечатана книга е Библията.

Защо толкова са бързали да преведат Библията? Защо не Омир или Теофраст, а точно Светото писание? Отговорът можем да открием в думите на известния писател Хайнрих Хайне, който на смъртния си одър моли синовете си да му дадат за последно Книгата. На учудването им коя е книгата, умиращият баща казва, че има само една книга, която може да се запише с главна буква.

Ако “без книга са голи всички народи”, то какво да кажем за голотата без книгата Библия? Колко ли оголели са хората, които не посягат към нея или не вникват в посланието й?

Какво е нашето отношение към Библията? В нея пише, че който е жаден, може да отиде при Бог и да пие от живата вода, която Той дава. От страниците на Библията ще утолим нашата жажда.

Къде търсим засищане на душата си? Лесно е да кажем, че сме заети и покрай задължения и отговорности не ни остава време за църква, Библия, Бог... Може би след време поради липса на свободни минути, вместо да четем Откровението на Йоана, можем да гледаме филм за него или пък да заменим Петокнижието с анимационния филм “Принцът на Египет”.

Не, нищо не може да замени личното ни размишление върху Книгата на Закона! Само тогава ще можем да постъпваме внимателно, да напредваме в пътя си и да имаме добър успех (Исус Навин 1:8).

Когато преди малко повече от век двама американски мисионери – д-р Илиас Ригс и д-р Алберт Лонг, стъпват в България, разбират, че най-голямата нужда на народа ни е да спрат “оголяването му” и да се захванат с превод на Библията. В сътрудничество с няколко българи (Константин Фотинов, Петко Р. Славейков, Христодул Николов) те предлагат на народа ни нещо по-ценно дори от физическата свобода: подходяща дреха за душата – превод на съвременен български на Книгата.

По данни в България в момента има 7000 издателства, 3600 от тях издават по една книга годишно. Останалите 3400 пускат на пазара повече книги. Така погледнато, българският народ никога няма да оголее. Но не количеството ще “облече” душите ни, а качеството.

Защото има много книги – интересни и безинтересни, скучни и любопитни. В тях има неща, които си струва да прочетеш, и такива, към които по-добре да не посягаш. Ако си се насочил към лавината с книги и се чудиш коя да вземеш, вземи Библията. Струва си да четеш от нея.

Ако не си я чел скоро, вземи я и започни пак да я четеш. Ще откриеш нови неща. Ако вчера си чел от нея, прочети и днес!

Това е Книгата, която никога няма да остарее. Никога няма да изгуби смисъл и значение.

Библията е книгата, която най-много ни трябва, за да не оголеем съвсем.