Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие!

Познати думи. Цитирани и проповядвани многократно. Те ни напомнят, че трябва да се стараем да живеем с другите в мир и да създаваме подходяща среда за живот в единодушие. Ние, християните, не се справяме лесно с тази препоръка, защото продължаваме да спорим кой е по-свят. Протестантите ли са най-близко до Бога, католиците ли живеят по-праведно, православните ли са истинските последователи на първоапостолите? Понякога ни е толкова трудно да се търпим, а как да живеем в мир. Но за сметка на това нашата страна се е превърнала в много подходяща среда за всякакви култове и религии

Към 2003 г. вероизповеданията в България са „само” 31 (колко ли са сега?). Толкова много различни доктрини, практики и най-вече обекти за поклонение. Стряскащото е, че скоро броят им може да нарасне с още една, и то каква! Орденът на сребърната звезда се бори сатанизмът да бъде обявен за официална религия. Такава била тя в Германия и САЩ според главния пастор Румен Атанасов. Този „духовник” казва още, че сред борещите се за официализиране на сатанизма в България нямало крайни. Те не принасяли животни в жертва и не били страшни. Били „умерени” последователи на Сатана.

Едва ли има човек, който да не свърза Сатана със злото, болката, страданието и ада.

Някои наши сънародници желаят страната ни да се превърне официално в покланяща се на дявола. Сигурно си казват, че след като толкова много религии щъкат из България, защо да нямаме и сатанисти – има мормони, йеховисти, масони, кришнари… А пък и вече сме в Европейския съюз. Там всички се борят за единство, мир и разбирателство между религиите. Където са 31, там са и 32.

Какво означава умерен последовател на този, когото Библията нарича човекоубиец, лъжец, баща на лъжата, търсещ кого да погълне? Дори сатанизмът да не бъде признат за официална религия в България, Сатана има множество последователи у нас за съжаление. Някои сънародници не разбират, че с отричането на Бога всъщност застават на страната на дявола. Други пък не си и мислят, че вършейки неща като блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания, застават на страната на дявола. С ходенето по екстрасенси и викачи на духове, с почукването на дърво и окичването с мартеници за здраве хората затъват дълбоко в сатанинското блато. Сатанизмът няма нужда от признание в България, защото отдавна е на почит сред езичниците. Умовете на хората са пълни с толкова много суеверия. Черните котки са набедени, че носят неприятности (горките животни!). Вярва се, че конската подкова носи късмет, а разтворената стълба, счупеното огледало и петък, 13-о число, носят нещастие...

Хората копнеят за здраве, щастие и успехи, но не ги търсят при извора на живота, а при служителите на този, който иска „да открадне, да заколи и да погуби” (Йоан 10:10).

В България наистина не е нужно сатанизмът да се официализира. Без да е разрешено поклонението на дявола, у нас излизат книги с богохулно съдържание. (Нали има свобода на словото и печата!?) В книгата „Христос не възкресе” например се казва, че Исус Христос е най-несполучливият от всички опити да се спаси човечеството. Според българския й автор причината за това е, че християните живеят като такива само на думи, а не на дела. Колкото и да е богохулна тази мисъл, в нея има и частица истина. Докато сатанистите се борят за официално признание, православните купуват гласове за избор на нов патриарх, католиците разкриват свещеници педофили, а протестантите…

Ние се цепим и делим все с мисълта, че сме водени от Бог. Заети с дребничките си цели, къде оставяме единодушието и изпълнението на Великото поръчение?

Защото: Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие! (Псалм 133:1)