Първата българска мисия в Америка(част1)

Политическата и икономическа криза в България в края на XIX век дава началото на имиграционни процеси, които неминуемо водят до участието на България в динамиката на глобалната миграция. Годината 1876 и времето на Априлското въстание се считат за началото на българска имиграция в Америка, но миграцията от Балканите към Америка започва още преди Освобождението. Първият български имигрант в Северна Америка е Иван Добровски, а не Илия Йовчев (както твърди Костадин Гръдев в „Българската имиграция в Канада”). Добровски пристига в Ню Йорк от Ливърпул в далечната 1848 г.

Илия Йовчев от Сливен идва да учи в Ню Йорк едва през 1870 г., последван от д-р Христо Балабанов 1876 г. Балабанов завършва медицина и установява медицинска практика в Такома, щата Вашингтон, а Йовчев започва да списва за местните вестници, лобирайки за наличието на български етнос в пределите на Отоманската империя. По-късно Йовчев споменава няколко български имигранти в САЩ, които познава. Един от тях е убит в Гражданската война (1861-1865 г.). Друг е известният Гълъб войвода (Христо Сариев) от Калофер, наричан „Моряка”, по-късно куриер на Тайния централен български комитет.

Както Николай Алтънков отбелязва в своето издание „Българските американци”, най-ранните документирани случаи на български емигранти в САЩ са препоръчани от протестантските мисионери в България като студенти. Такива са Андрей Султанов от Габрово и Андрей Цанов, учили в Ню Йорк, Рачо Господинов от с. Железник, учил в Бостън, Йордан Икономов от Елена, Тодор Боянов от Самоков, Трайко Тесличков от Щип и Стефан Томов от Котел.

Иван Мишов от Ловеч пристига в Америка през 1878 г., завършва Принстънската семинария, а след това медицина в Чикагския университет. Димитър Калинов завършва Мичиганския университет и работи като хирург в щатския затвор Стилуатър в Минесота. Стоян К. Ватралски от Вакарал учи богословие във Вашингтонския университет Хауърд, след което е препоръчан като специален студент по теология в Харвърд и става първият българин завършил прословутия университет.

Илинденското въстание през 1903 г. дава тласък на най-голямата вълна българи, напускащи Македония, като имиграционните архиви в Америка показват удвояване броя на българските имигранти. Само през 1907 г. над 15000 българи пристигат в Америка. Оформят се значително големи български общества.

Процесите и динамиките в българската диаспора могат да бъдат проследени най-вече от белезите на религиозен живот, които те оставят. В началото на XX век в Северна Америка има православни и протестантски български църкви. Въпреки че се различават значително по ориентацията на своята религиозна изповед, те отразяват българската етничност и носят белезите на нейната националност. Появата им в Северна Америка е почти едновременна.

Българска християнска мисия в Чикаго

През месец май 1907 г. в Чикаго започва дейността си Българската християнска мисия. Мисията е ръководена от Петко Василев под егидата на Чикагското тракт- дружество и предлага образователни класове по английски език и изучаване на Библията сред българските имигранти. Мисията е разположена на улица Саут Грийн 110 и е известна като Български християнски дом. Сградата е обзаведена с легла и кухня, и служи за временен престой на нови имигранти. През 1908 г. името на мисията е сменено на Българско християнско общество.

През 1909 г. Градското мисионерско дружество подпомага Васил Кюсев за мисионерска дейност в Чикаго. Кюсев завършва Самоковското училище, а след това колежа Клиф в Шефийлд. През 1890 г. той ръководи Баптистката църква в Лом, след което се премества в Питсбърг, където работи с пастор Робърт Бампър.

В средата на 1910 г. в Българското Християнско общество се премества на  Джаксън булевард 852, където се включва и Павел Мишков, който след завършване на  Самоковското училище учи в прочутия Чикагски библейски институт „Муди”. Мишков е спонсориран от Чикагското тракт-дружество и, по неговите думи, служи между 5000 българи, живеещи в Чикаго.

В началото на 1921 г. ръководството на мисия Българско християнско общество се променя. Ръководството поема Филип Продавно, който скоро е заместен от Р. Колесников. През 1923 г. е поканен Васил Кисьов, който преименува мисията на „Българо-македонска християнска дружба „Зора”, а през 1924 г. тя е оглавена от Запрян Видолов. Видолов завършва Самоковското училище през 1910 г., след което учи философия в Софийския университет и богословския Колеж Юниън в Чикаго. В периода 1921-1923 г. Видолов е консул в Българската легация във Вашингтон. През 1925 г. под неговото ръководство мисията приема отново първоначалното си название Българска християнска мисия. През 1927 г. под ръководството на г-жа Салабашева, мисията започва въздържателни събрания, а през 1932 г. по инициатива на г-жа Видолова започват свободен социополитически форум. През същата огдина е открита и Първата българска евангелска църква в  Северна Америка, намираща се в Чикаго и ръководена от пастир Йосиф Христов.