Вторник, 28.09.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Бедният език на Бедния човек

Main Pic
Публикувана: 25.05.2007
Автор: Данаил Налбантски
Прочетена: 485
Коментари: 0

Младите трябва да разбират християнския език. На тях много думи от използваните по църквите звучат ако не като на китайски, то поне като на унгарски.

Често можем да чуем подобни мнения. Те се изричат предимно от младите. Изказванията им звучат убедително и обезсмислят всякаква съпротива. Който не се съгласи с тях, значи е консервативен, закостенял, остарял, изкуфял и прочие.

Не можем да не се съгласим с такива мнения, но възниква въпросът доколко е осъществимо духовните понятия да се преведат на някакъв по-съвременен език и няма ли да означава това да ги убием, изваждайки ги от тяхната естествена среда.

Наскоро в Германия беше издадена т.нар. „Фолксбибел”, т.е. Народна Библия. В нея се виждат такива нелепи изрази като вместо „Вие сте виделината (светлината) на света”, „Аз гледам на вас като на 1000-ватова халогенна лампа”, или вместо „Не ни въвеждай в изкушения”, „Не ни вкарвай в ситуации, в които можем да допуснем грешка.” Този превод изобилства от вулгарни изрази, от груби и непохватни словосъчетания. Целта на преводачите е тази Библия да е по-достъпна за младите хора и да ги привлече към вярата.

Също и у нас върви един процес на опростяване и осъвременяване на изразните средства, за да станат те по-разбираеми. Наскоро един сравнително млад проповедник се изказа, че на младите хора трябва да се говори на техния език. Трябва да им се казва, че „Исус Христос е суперяк пич.” Ни повече, ни по-малко.

Мисля, че тук става подмяна на проблема. Проблем има, но той не е толкова в сложния и остарял християнски език, а в примитивния, опростачен, окастрен, беден, сив, мижав език на съвремието, който, за мое огромно съжаление, лесно се възприема от младите хора и те бързо го научават.

Проблемът е, че много, прекалено много млади хора, предимно в големите ни градове, имат ужасяващо и отчайващо беден език. А бедният език говори за бедно мислене. Мислене, откъснато от природата, от вълненията на душата, от емоциите. Това е език и мислене, изкопирани от рекламите. Имаш проблем? Няма страшно, просто си купи кутия прах за пране и проблемът вече го няма. Нямаш пари? Обади се сега и парите ще потекат върху тебе като река. Нямаш кола? Вземи кредит и сядай зад волана. Един лесен свят, в който всичко е така просто, урежда се с едно копче, с един лист хартия.

Не са виновни децата, че имат беден език. Виновни сме ние, че ги монтирахме от ранно детство пред телевизорите, а после компютрите ги довършиха.

Аз се чудя какъв духовен живот може да има един човек, който не знае думи като изкушение, съблазън, виделина, лукавия, благовестие. Какво толкова трудно има да ги проумееш тия думи? Нищо. Просто не иска човекът. Просто се е вкопчил в бедното си речниче от стотина думи и ги повтаря час по час, като си въобразява, че е много умен и интересен, че не допуска никакви емоции, срамува се от тях, иска винаги разумът да контролира всяко действие и никой да не може да го обвини, че се впряга за разни отвлечени неща, дето никой не ги разбира.

Мисля, че християни става само от хора, които са готови да възприемат нови неща, които осъзнават своята ограниченост и са готови да се учат, да признаят, че не знаят, че грешат, че другите имат право и трябва да ги послушат. Човекът, затворен в бедния си компютърен речник, просто е неадекватен, недостъпен за духовните истини. Трябва да стане нещо с него, да излезе от тая мизерия, в която се е затворил, да вдигне поглед и да се огледа къде живее.

Младите хора трябва да знаят, че не са първото поколение в историята, а че преди тях са живели милиарди други, които също са били млади, имали са вълнения и търсения, оставили са нещо. Днес наблюдаваме едно ужасяващо високомерие към историята. Динозаври значи рокаджии по на 50-60 години, стар значи мобилен телефон отпреди пет години, архаичен значи филм отпреди 11 септември и т.н. Светът е много по-стар и трябва да имаме уважение към културата, за която хора са страдали и са давали живота си.

Ако един човек не може да изпита удоволствието да чуе богат език, изпълнен с емоционални обрати, изпъстрен с характерни думи, навяващ усещане за нещо колоритно и вълнуващо, ако не умее да се наслади на едно красиво стихотворение, на някаква оригинална метафора или образ, то се питам има ли смисъл да му се говори за духовни неща. Не е ли това една примитивна душица, заменяща все по-убедено мозъчните си гънки с чипове. Става дума не за литературна култура, а за стил на мислене, който определя и душевното богатство, а оттам и годността на човека да схване християнските послания.

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg