Вторник, 28.09.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Историята на Донка Илиева

Main Pic
Публикувана: 30.05.2007
Автор: ЕВ
Прочетена: 471
Коментари: 0

Всяка минута някъде по света един човек става жертва на трафик: 80% от жертвите са жени и деца, а 70% от всички нелегални трансфери са с цел сексуална експлоатация.

Момичето, с което разговаряме, е било жертва на трафик, но е успяло да се спаси благодарение на адекватните действия на полицията и на фондация “Самаряни”. Тя е израснала без родители и до голяма степен от това са се възползвали нейните похитители. Децата в нормални семейства също са потенциална жертва на трафик, особено когато родителите им нямат време за тях.

  

Бях на 13 години и живеех в дом за деца и юноши в Севлиево. Тогава при мен дойдоха хора, които искаха да ме осиновят. Те ми казаха, че след като тръгна с тях, ще ме заведат да се срещна със сестра си. Знаех, че имам сестра. Това беше причината да се съглася и да тръгна с тях. Взеха ме, аз влязох в колата им и тръгнахме. Пристигнахме в къщата, където живеят те, но сестра ми не беше там. След един месец осиновителите ми ми казаха, че ще се женя. Аз не знаех това предварително и затова, когато разбрах, веднага звъннах на директорката в дома да дойдат и да ме вземат с полиция. Тя обаче не вдигна телефона и не ми отговори. В това време осиновителят ми ме видя как звъня по телефона. Той се казва Христо. Попита ме на кого звъня, но аз не му казах. Христо видя бележката, която беше пред мен, и разбра, че звъня на дома. Тогава ме попита къде искам да живея. Аз много исках да се прибера в дома и да живея там, но му казах, че искам да живея при тях, при осиновителите ми. Отговорих му така, защото много ме беше страх да не започне да ме бие както винаги. Не помня кога за първи път ме наби, но оттогава много ме беше страх и аз правех всичко, което те ми нареждаха.

Ожених се, както те ми казаха, но нямаше никаква сватба. Не се случи както другите хора се женят. Имаше някаква музика и това беше. Аз никога преди това не бях виждала съпруга си. Тогава аз бях на 13 години, а той беше с една година по-малък от мен. След като ни ожениха, останахме да живеем при осиновителите ми. Мина се известно време и те започнаха да ме обучават да крада. Аз не исках да правя това и им казах, че не желая и че не мога да крада. Не исках да уча този занаят. Когато казвах тези неща, Христо започваше да ме бие отново и отново. Аз попитах осиновителите си дали с това се прехранват, а те ми казаха, че за тях кражбата е нещо напълно нормално.

Един петък на осиновителя ми му изчезнаха 20 лева. Той ме обвини, че аз съм откраднала тези пари, но аз му отвърнах, че нито съм пипала парите, нито съм ги взимала. Той не ми повярва и отново започна да ме бие. След като ме наби, отиде до един магазин. През това време аз се обадих на един полицай. Полицаят, на когото се обадих, се казва Граматиков. Обадих му се и му казах, че съм бременна и че този човек ме бие постоянно. Веднага дойдоха трима полицаи, като те само предупредиха Христо, но след това предупреждение нищо не се промени. Той пак ме заведе в гаража и започна да ме бие. Граматиков ми беше казал, ако осиновителят започне отново да ме бие след това предупреждение, веднага да се обадя на полицията. Така и направих – звъннах на полицията. Те дойдоха и ме взеха. Така се освободих от този капан.

За Фондация "Самаряни", прочетете интервюто ТУК!

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg