Първата българска мисия в Америка (част 2)

Българска духовна мисия в Мадисън

В началото на XX век областта на Гранит Сити, Мадисън и Венеция в щата Илинойс става столица на българската имиграция в Северна Америка. Българите там живееят предимно в западната околност на Гранит Сити, Хънгари Халоу, наричана така заради многобройното си унгарско население. През 1905 г. от 9000 български имигранти в регистрите на града има само четири, които  са записани със семействата си. Българите са изключително само мъже, оставили семействата си в България, заради несигурността от това, което ги очаква в Новия Свят.

През края на 1907 г. Цвятко Багрянов започва мисионерска работа сред българоезичните имигранти в областта на Мадисън. Роден в Панагюрище на 25 март 1871 г., Багрянов получава своето образование в Самоковското протестантско  училището, а по-късно в семинарията Обърн. След успешно пасторско служение и учителска кариера в България, той се връща в Америка със съпруга си Невенка през юли 1905 г. и пастирува църквите в Болд Маунт (1905 г.) и Нютон, щата Пенсилвания (1906-1907 г.).

На 1 декември 1907 г. Багрянови започват работа сред българското и българомакедонско население в района на Мадисън, Илинойс по покана на Илинойския презвитериански синод. В основата на дейността им стои духовно служение, което мисията определя като основна нужда на имиграцията. Наред с това работата включва вечерно училище и грижа за безработни. Само през първата година на съществуването си, мисията издейства над 1500 работни места за българските имигранти.

През  1908 г. Цвятко Багрянов наема сграда за мисия, неделни служби, неделно училище, преподаване на английски език и обществени мероприятия. Открито е и началното училище,  което през 1909 г. има над 100 ученика, а самата мисия е с над 300 българи членска маса. През 1910 г. Багрянови събират средства и успяват да построят ново, двуетажно здание за нуждите на българската мисия в Мадисън. 

По същото време започва и строежът на първата Българска православна църква в Америка в Мадисън, Илинойс (начало 1907 г., завършена 1909 г.). Втората българска православна църква е основана в Стилтън, щата Пенсилвания през 1909 -1910 г. През есента на 1910 г. е построена и българска православна църква в Торонто.

През април 1917 г. Съединените щати влизат в Първата Световна война и България става техен военен враг. Бягрянов се обявява открито против войната, заради което финансовата поддръжка на мисията е спряна. През август 1918 г., той е принуден да затвори мисията в Мадисън и да се премести в Сейнт Луис, където през 1919 г. с помощта на Чикагското тракт-дружество започва Близкоизточната мисия.

Католическата енциклопедия сочи, че въпреки съществуването на големи гръцки и руски църковни общества в Америка, българските общности търсят собствен израз на своята религиозна идентичност. Според юбилейното издание на „Народен глас”, публикуван от българските имигранти в Америка: „Най-подходящи за тази цел се явиха българските мисионери, които, като американски възпитаници, владеющи добре английски езикъ и подготвени добре за социална и духовна работа, бяха напълно кадърни за разрешаването проблемите на новата и неорганизирана емиграция.

До колкото сведенията ни се простират първите български училища за изучаване на английски език, първите бълг. читалища, първите бълг. неделни училища за деца и първите бълг. забави за емиграцията ни са били устроявни от българските мисии в Мадисън, Гранит Сити, Чикаго, Кянзасъ и Торонто”. (Юбилеен алманах на в. „Народен глас” 1908-1933 г.)

В началото на 21-ви век в Северна Америка има повече от 1 млн. български имигранти. Столицата на българската имиграция отново е в щата Илинойс. Българската диаспора в Чикаго наброява над 100 000 души. Около дузина български протестантски църкви, мисии и групи са основани в САЩ и Канада. Тази година те ще се съберат на своята ежегодна конференция в Чикаго в края на месец май. Дали успяват да изпълнят своята мисия, така както са успели предшествениците им преди век, един ден ще може да каже само историята.