Вторник, 28.09.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Къде сте, бащи?

Main Pic
Публикувана: 08.07.2007
Автор: Ивайло Ябълкаров
Прочетена: 571
Коментари: 0

“Бащино сърце, бащина прегръдка, бащина целувка...”

 

На всички ни 8 март е познат като Денят на жената (или на майката). Знаем, че 1 юни е Ден на детето. Но едва ли са мнозина тези, които са наясно, че 18 юни е определен за Ден на бащата.

 

Не знам кой, кога и къде е предложил да се празнува такъв ден, но съм съгласен, че е добре  да се сещаме за бащите си. Друг въпрос е дали един ден през годината е достатъчен, за да можем  да се отблагодарим на своите родители за всичките им грижи.

 

Бащата – неговата роля за развитието на децата открай време е от изключително значение. Въобще не подценявам грижите на майката, но е факт, че още в библейските времена предимно бащите са се занимавали с възпитанието и обучението на децата. Не случайно в Библията на много места пише примерно, че Авраам роди Исаак, Ной роди Сим, Хам и Яфет... Наскоро се замислих, че в тези стихове става въпрос за духовно раждане. Бащите имаха за задължение възпитанието на своите деца, запознаването им с духовната страна на живота, разкриването на Божиите дела и слова.

 

Сигурен съм, че тази задача на бащата важи и до днес. Не, че майките нямат дял, но съм уверен, че като глава на семейството мъжът трябва да е този, който има това задължение. Жените могат да се справят, дори често го правят по-добре от съпрузите си. Но това е, защото много бащи бягат от тази отговорност, мислейки, че да носят пари в семейството, е достатъчно.

 

Не е достатъчно! Бог не ви е призвал, мъже, само за това. Децата ви се нуждаят от вашия пример. Не случайно в Библията Бог е наречен Баща на сираците.

 

Аз съм уверен, че това, което съм, в голяма степен е дело на грижите на баща ми. Предполагам, че много от нас биха възкликнали също като мен: “Татко, благодаря ти за всичко.” За съжаление разбирам, че не са малко хората, които не помнят с добро бащите си. Те или са били изоставени, или въобще не са били поглеждани. Един мъдър човек казва, че най-добрата инвестиция е тази, която влагаме в семейството си. А друг твърди, че децата няма да ни помнят заради материалните неща, а заради обичта, която сме им дали.

 

“Къде сте, бащи?” е може би резонният въпрос. Достатъчно е да влезем в едно българско училище, за да се изумим от възпитанието на някои деца. Те не зачитат авторитети, говорят цинизми и са агресивни, присмиват се на различните и по-слабите. Това е грозно и неприемливо. Семейството е мястото, където децата трябва да бъдат научени и възпитани.

 

“Къде сте, бащи?” е обясним въпрос, защото сме на път “да изпуснем” цяло поколение млади българи. Никога няма да забравя думите на младежкия ми ръководител - те са пример за  това, какъв трябва да е един баща. Веднъж той ми каза, че всичките му служения и задължения в църквата няма да имат смисъл и стойност, ако децата му са на улицата, а не в Господния път.

 

Колкото и да е добър един родител, той все пак не може да научи на всичко своите деца. Най-важната му задача е да предаде на децата си как да следват Бог.

 

Има много хора, които са израснали без един или двама родители, или пък те са били твърде заети със себе си, за да им обръщат внимание. Прекрасното във взаимоотношенията с Бог е, че Той копнее да бъде и наш баща, Който да ни учи на това, което земните родители не са успели.

 

Забелязал съм, че вярващи, които са имали проблеми с родителите си, много трудно приемат Бог като Баща. Приемат Го за Спасител, Цар, Приятел, Господ, но им е мъчно да Му се доверят като на родител. Бог явно заради този факт е “продиктувал” в Библията стихове като: “и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ” (­­II Коринтяни 6:18), “И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба, или ако поиска яйце, ще му даде скорпион?” (Лука 11:11).

 

Бог иска да ни увери, че Неговата любов и грижа са съвършени.

 

На 18-ти юни бе честван Денят на бащата. В Библията, особено в Притчи, се намират стихове, разкриващи взаимоотношенията между баща и син. Понякога ние, децата, сме готови да въставаме срещу бащините напомняния, съвети и грижи, но рано или късно разбираме, че те са били за наше добро. До този извод е достигнал човекът, написал следните редове (от “Пилешка супа за душата”):

                         

Моят татко, когато бях на....

4 години: Моят татко може всичко.

5 години: Моят татко знае страшно много.

6 години: Моят татко е по-умен от твоя

8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.

10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста различни.

12 години: Е, естествено, моят татко не разбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.

14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!

21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.

25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.

30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит.

35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.

40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат жизнен опит.

50 години: Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.

 

“Бащино сърце, бащина прегръдка, бащина усмивка - това е Исус...”

 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg