Четвъртък, 28.03.2024
Когато си мислиш за планината обикновено първото нещо, за което се сещаш е чистият въздух, който като че ли ти замайва главата и те кара да мечтаеш и търсиш отговор на безбройните въпроси, за които така и не остава време в забързаното ежедневие, за бистрите води на потоците, събрали в себе си не само животът, но и сълзите на земята - толкова чисти и прозрачни, че можеш да гледаш през тях. И естествено за необятните гори, сред които се чувстваш ей, толкова малък! Една незначителна част от един свят на машини, но не и тук! Тук си просто част от Вселената, която Бог е създал. Откъде съм толкова сигурен ли? Ами има ли други смислени отговори, които да достигат не само до ума, но и до онези финни струни на душата, които само Създателят може да задвижи.
Какво тогава става с нас? Защо се лишаваме от есенцията на живота? От общението и приятелството си с Него, Който има отговори на всичките ни въпроси? Защо ни е все по-трудно да намерим време за Него, за нас самите и за истински важните неща в живота? Защо думите ни вече нямат смисъл? Защо като че ли сами бягаме от себе си, за да преследваме измамни химери! Напредварваме се с времето с другите, които тичат до нас в съседни коридори и все не сме достатъчни, все нещо не ни достига – а имаме повече от всякога... Дори някои от нещата правим “заради Него”, “в Неговото име” ... нагърбваме се с товар и бреме, които не Той ни е дал и не с Него вървим. Отдавна някъде по пътя сме свили в погрешната пряка и сега сме сами, но продължаваме да се заблуждаваме, че Той ни води...
Като заслепени мухи кръжим около лампата без да разбираме, че нейната светлина не топли, а убива! Само слънцето дава живот. Всъщност двете си приличат и лесно могат да се сбъркат. Пък и лампата е къде, къде по-лесно достижима. Да живеят заместителите! Каква лъжа! Като че ли е едно и също да живееш в река или в блато! Затова не намираме щастие и задоволство – приели сме да живеем със заместители на истински неща. Правим лесните неща за сметка на правилните и всичко става толкова бързо колкото на нас ни се иска... Дано не сте привикнали вече към фалшивото, дано то не насища душата ви, защото тогава, о тогава, има надежда да търсим лицето на Твореца, да обитаваме в Неговата слава и да преследваме светлината на слънцето. Защото неусетно как тя започва да прониква в нас и постепенно ни променя до неузнаваемост! Ставаме прозрачни и Неговата слава се отразява през нас. А промяната тя е неизбежна ние отразяваме онова, в което вярваме, живеем и ходим. Заместителите ни карат да получим временно задоволство без да осъзнаваме вредните странични ефекти от изгарянето и деформацията.
Възможно ли е обаче да бъдеш подложен на толкова голям натиск и да устоиш? За това бяхме създадени. Нека ви разкажа една история.
Някога много отдавна в планината имало една бистра рекичка. Нищо кой знае какво като се имат предвид големите и мощни води на реките наоколо, но все пак и това си било нещо, даже си имала обитатели няколко дребни рибки, а на пролет когато започвали да се топят снеговете водите и доста пораствали. И така животът си течал все в същото русло – нищо особено, всеки правел онова, за което бил създаден, докато един ден на реката не и омръзнало да тече монотонно в старото си корито, и макар че тази година имала нови обитатели,които я изпълвали с живот на нея това и се виждало твърде незначително в сравнение с възможностите на другите.
- Ех, ако само можех да се разлея наоколо и да изляза от скучното си корито, щях да им покажа на всички за какво ме бива? Със сигурност ще бъда много по-полезна и важна! – си мислела тя.
И така един ден на всички им омръзнало да я слушат. Рибките избягали в по-големите реки, дори водите и леко помътнели, но на нея това не и правело впечатление – тя си имала мечта, която да преследва и лека по- лека с годините се разтягала и правела опити да излиза извън коритото, което Бог и бил отредил. За съжаление всеки път, когато това ставало водите и ставали все по-мътни докато накрая всичката риба избятала от нея.
- Ех, ако само можех ...още малко ми остана. След таз годишните снегове няма начин да не се получи. Сега е моментът и аз ще го уловя, защото го заслужавам! -И все в този ред на мисли.
Този път тя наистина получила своя шанс. От придошлите води рекичката преляла и дълго време не можела да се върне обратно. Ех, каква гордост , че каква радост я обхванала! Нямало втора като нея... само че се превърнала в блато! Как - не ме питайте! Със сигурност не станало за един ден, но фактите са си факти. Водите и замирисали ужасно, загубили чистотата и прекрасния си вкус. Вече никой не се спирал, да пие от нея, дори риби нямало- всъщност останала само една стара жаба да и прави компания и да я утешава със своите песни. А блатото за жабата си било направо категория лукс, така че нямало от какво да се оплаква!
Искала ли реката да се върне обратно – искала естествено, но то не било като с излизането извън коритото, оказало се по-трудно, а в нейния случай и невъзможно!
За щастие и в огромната си милост Бог и подарил едно цвете, което да я радва, и заради което хората често се спирали край нея да му се полюбуват. Една бяла прекрасна лилия разцъфнала точно в средата на блатото. И колко удивително било, че въпреки мръсотията и калта листата и оставали приказно бели.
Е, и това било нещо!
Та питахме се дали е възможно да устоим на изкушенията и да бъдем онова за което сме създадени... Естествено щом лилията може да запази чистотата си, то и ние можем!...
Единствен
Броя звездите пламнали свещици в Твойта длан
И чудя се -
Как грижиш се за всеки?
Заслушан в песента на птиците оставам ням.
Нима е възможно да бъда единствен,
Уникален плод на Твоята любов.
Боже, как избра мен?
Да давам
Да дишам
Да търся
Да искам
Да тичам
Да нося
Да губя
и пак да намирам
пътя си в Теб!
29.03
Засилени репресии над украински църкви в контролирани от Русия територии
29.03
130 от отвлечените ученици в Нигерия са освободени
29.03
Чарлз III призова към добри дела по примера на Христос
28.03
Финландските църкви и законът за брака
28.03
Библията, Църквата и Израел
28.03
Божият суверенитет
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите