Да те измами народен атеист

Не гледам реклами, защото ме потискат тия жизнерадостни крясъци и уверения, че животът ми ще намери истинския си смисъл, ако си купя тоя прах за пране, а не другия. Но има една реклама, която не просто е досадна и нахална, но и опасна – стари хора си дават жилищата на някаква фирма, която май ще излезе нов модел пирамида, срещу примамливи обещания за щедра издръжка и безгрижни старини. Реклама с авторитетното участие на народните любимци Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Никола Анастасов.

То на мошениците това им е работата, да търсят кого да измамят. Но в случая ми стана много тъжно, че едни артисти, които народът тачи, участват в дебелата измама и подлъгват наивни баби и дядовци да се хвърлят в авантюра, която може да се окаже сред последните в техния живот.

Логиката на артистите е ясна. Те затова са артисти, да чакат някой да ги наеме и да изиграят каквото поръча клиентът. Защо да не вземат някоя хилядарка? Пък който гледа рекламите, да си отваря очите и ушите, да внимава. Да, но старецът е свикнал да вярва на своите любимци, на които е вярвал цял живот и те са го разсмивали и разплаквали. Все друго е да те измамят с помощта на един народен артист, пък ако са няколко, още по-добре.

Това ме наведе на тъжния извод, че в България няма морални авторитети. Няма хора, на които може да се вярва. Има артисти – колко са добри, друг въпрос – но те не са морални стълбове на народа. Не може да им се вярва, когато те уверяват в нещо. И те са като адвокатите – може да застанат зад всяка кауза, стига да им се плати. Няма мъж или жена, които да излязат публично и да кажат: „Бабо, дядо! Внимавай! Питай, искай гаранции, защото могат така да те преметнат, че едното жилище, което ти е останало, да ти го измъкнат и да те пратят в старческия дом!”

По комунистическо време нашата интелигенция се чудеше как да се докопа до партийните величия и как да им угоди, така че да се сдобие я с апартаментче, я с количка. Това не бяха хора, които имаха каузи и принципи. Това бяха занаятчии, които на сцената се правеха на много чисти, но след представлението отиваха да веселят другарите от централния комитет и окръжния комитет.

Същото е и днес. Някакви „народни любимци”, хора без грам авторитет, ни съветват да караме умно и да стигаме живи, след като самите те карат с доста алкохол в кръвта като изтървани и убиват хора по пътищата. Карат, защото знаят, че още не се е родил катаджията, който ще ги накаже. Пък и да убият някого, ще се измъкнат с дребно порицание. Духовни водачи на народа само се ослушват къде може да се изкара по-тлъст хонорар и са готови да пеят и забавляват всеки, който е в състояние да си плати.

Чудно ли е тогава, че демокрацията си остава все така чуждо и мъгляво понятие за българската душа? Че у нас всичко е възможно, защото народът си трае и всеки гледа да уреди себе си, а после да се хили злорадо на чуждото нещастие?

Затова по-добре не гледайте реклами, особено ако има българско участие.