Гласувайте!

От пастор Живко Тончев, църква „Благовестие”, Бургас

Скъпи евангелски вярващи,

Като пастор от 17 години и общински съветник през последните четири години,желая да се обърна към всички вас с призив – не бъдете бездейни във време за гласуване!

Аз самият съм 46-годишен, семеен с три деца. Христовата вяра ми е предадена от дядо ми – също пастор и добре помня годините, когато ние – евангелските вярващи, по задължение гласувахме за комунистическата партия, въпреки че тя ни преследваше като врагове на народа. С десетилетия бащите ни се молеха да дойдат времена, когато този избор ще се прави свободно и ще се гласува по убеждение, а не по принуда и от страх.

Сега, когато такова време на свобода дойде – защо не използваме плода на тези молитви и безотговорно си седим по домовете, сякаш ставащото в обществото нас изобщо не ни засяга? Защо с пасивността си да позволяваме партии като БСП, ДПС и Атака да заемат все повече места в парламента и общинските съвети? Кой ще се застъпи за нуждите на евангелските вярващи по-отговорно – един политик с просветена вяра или някой, който е явно настроен против евангелските църкви? И кой, ако не вярващият човек, би заел принципна и морална позиция при обсъждане на такива значими за всеки от нас въпроси като общински бюджет, имоти, инфраструктура, здравеопазване, образование и култура?

При общуването си с различни евангелски вярващи, забелязвам следните заблуди.

Едната е, че политиката е мръсна работа и в нея няма място за християни. Ще цитирам думите на г-жа Тове Витебаек, която е дългогодишен член на датския парламент, сега – на Европарламента, а едновременно с това е била 25 години в пасторско служение със своя съпруг: „За да стане политиката по-чиста, в нея трябва да има повече християни. Преди десетилетия ни говореха, че телевизията е опасна за вярващите. Но и телевизията, и парите, и политиката са само средство и само от човека зависи за какво се използва то.” Г-жа Витебаек беше говорител на събиране на български пастори от Националното пасторско общение, провело са на 12 и 13 октомври в София, т.г.

Втората заблуда е, че пастор не може да бъде едновременно и общински съветник. В който и да е общински съвет, всеки от членовете си има и някаква друга основна професия. Времето, което работата в общинския съвет отнема, не е повече от няколко часа седмично, но значимостта на взиманите решения е от висока обществена значимост. Лекарят, който е общински съветник си остава лекар, учителят – учител и никой не подлага на съмнение качеството на работата им. Един пастор с достъп до местното управление не само че не става по-лош пастор, но има уникален шанс да бъде душегрижител на управляващите и да насочва молитвите на църквата към конкретни въпроси. Ако пасторите ви са усетили призив за обществено служение – не ги спирайте от страх и егоизъм, а се гордейте с тях и ги подкрепяйте и с молитви, и с дела.

Затова – и като духовник, и като общественик ви призовавам – непременно гласувайте! Не само на тези избори, но на каквито и да са други предстоящи избори за обществото ни! Гласувайте за когото сте решили по свое убеждение, но не бъдете небрежни към свободата да упражнявате волята си. Не е вярно, че един глас е без значение. Както виждаме от яростната предизборна агитация (включително и на турски език) и купуване на гласове - другите партии не мислят така. Ние и без друго не сме голяма общност и е важно да бъдем единомислени и в слово, и в действие.

Духовността и святостта не се свеждат до отшелничество, а до практическо осветяване на всяка сфера на обществения живот чрез убежденията и делата на вярващите. Гласувайте!