Да спасим брачната институция в България

Защо въстанахте така решително срещу тези промени в Семейния кодекс?

Стоян Георгиев: Нямаше граждански дебат по отношение на промените в новия Семеен кодекс – това е основното нещо, заради което въставаме. Два дни преди събитието в мазето на едно училище беше залепен лист А4. Никой не знаеше какво ще се случва. Ние разбрахме съвсем случайно и изпратихме наш човек. Присъстваха 10 души, основно представители на НДСВ. Това в никакъв случай не може да се нарече граждански дебат. За нас е крайно унизително да се взимат лобиски решения, без да бъде въвлечено гражданското общество и без да има професионална дискусия по въпроса.

Вашата основна цел е да въвлечете обществото в дебата, за да се види дали това е преобладаващото мнение, което се изказва по медиите – че съвместното съжителство в България вече е факт и ние трябва да го догоним чрез законите.

Мария Тодорова: За мен като професионалист един законопроект трябва да бъде подготвен в много аспекти, а не само да се гласува от депутатите в Народното събрание. Преди това трябва да има предхождаща професионална задълбочена дискусия и анализ на фактите и обстоятелствата, както и да се предвидят последиците след гласуването на дадена норма.

Имате ли обществена подкрепа? Какви са настроенията?

Стоян Георгиев: На този етап сме доволни от това, което се случва. Дори не очаквахме толкова сериозен отклик. През последните две седмици ни се обадиха много журналисти от водещи медии. Най-малкото ни се даде възможност да кажем какво мислим. Въпросът е как ще продължат нещата и дали хора от Парламента ще се въвлекат в тази дискусия. Ние желаем да проведем подобна дискусия, но искаме да направим и легитимен дебат по промените в Семейния кодекс. Този според нас беше нелигитимен.

Ние сме православна християнска страна. Имате ли подкрепа от църквите в България?

Стоян Георгиев: Да, имаме подкрепа, но не от Синода, а от редови православни християни, от представители на Католическата църква. Най-голямата ни подкрепа е от протестантските общности и от обикновени граждани. Смятаме, че трябва да имаме официално становище от страна на Българската православна църква. Бракът е едно от седемте й тайнства, така че подобно мълчание от нейна страна е странно.

Какви са вашите опасения при въвеждането на този проектозакон?

Мария Тодорова: Посланието е притеснителното за нас, защото законът формира обществените мисли, настроения и нагласи. Тези промени уронват институцията на брака, която е обществено признатата, допустимата и възприетата форма на съжителство между мъж и жена. Според предвижданията, които се дискутират в медиите, ще се въведе административен режим за записване на фактически съжителстваща двойка –мъж и жена. Двойката ще се регистрира със заявление в кметството, което за мен е малко странно, при положение че, ако едно лице не иска да сключи брак пред лицето по гражданско състояние, кое ще го мотивира да положи подписа си на заявление в кметството?

Може би тук има психологически проблем. Отивайки се в общината, човек си мисли, че свършва някаква процедура, докато слагането на един подпис в брачно свидетелство за хората вероятно носи друго послание. Сигурно от това се плашат.

Мария Тодорова: Мотивите да се приеме и да се търси законово решение е да бъдат защитени правата на децата и най-вече произходът им от бащата. Това според мен е несъстоятелен юридически аргумент на фона на сега действащото законодателство, където и в регламентите на Семейния кодекс е предвидена възможността, ако бащата не е в брак с майката, това да бъде заявено с една декларация и той да признае детето. Ако родителят е добросъвестен, ще направи това.

Друг аргумент е, че живеем в модерно общество. Според различни статистики много от младите хора живеят на семейни начала.

Стоян Георгиев: Аз смея да твърдя, че всички сме изложени на невероятна пропаганда заради това, че фактическото съжителство е станало предпочитана структура в България. Това не е така, въпреки че процесът на фактическото съжителство е започнал през 70-те години на миналия вече век и днес продължава да расте. В идеята на комунизма като идеология е заложено дискредитирането на семейната институция. За мен това е пълен парадокс, понеже в комунистическото общество имахме закони, които защитаваха брачната институция.

Това, което казахте, е странно, тъй като възрастното поколение би казало, че не е вярно.

Стоян Георгиев: Крайни комунистически идеолози (като Енгелс) казваха, че семейството ще изчезне и ще стане собственост на държавата. Последните статистики в България твърдят, че младите хора в крайна сметка предпочитат брака. Единственото, което се случва, е, че той се отлага за по-късно. Седемдесет на сто от съвместните съжителства се преобразуват в бракове. Където и да погледнете – в САЩ и в Европа, сега състоянието на брачната институция е сериозно. В момента се води диспут, че семейството е дискредитирано за период от 20 години. Затова там има обратна тенденция, след като са видели, че в крайна сметка това не е донесло ползи за обществото. Европа е потънала в демографска зима, имаме лоши демографски показатели. Затова се води обратен дебат – как можем да защитим семейната институция.

 Ако този закон се приеме, какво ще се случи?

Мария Тодорова: Трябва да се разяснява на хората, какво е бракът и какво е фактическото съжителство на ниво ангажимент, на ниво отговорност, на ниво разбиране накъде поемат в живота си. Това ще е работа на семейни консултанти, терапевти.

Вашата асоциация работи точно в тази посока.

Стоян Георгиев: Да, на първо място ние сме гражданско движение. Смятаме, че водещата ни роля е да разберат хората ползите от брака, да разберат стойността на брачната институция и оттам нататък да направят избора си. Ще продължаваме да подаваме сигнали към правителството, ще се опитваме да променим нещата, ще работим на международно ниво, за да можем да осъществим натиск върху правителството и то да вземе адекватно решение.

Не ви ли обвиняват в прекален консерватизъм, че ограничавате избора на младите хора?

Мария Тодорова: Всеки има право да реши да приеме или не дадено нещо. Личният избор си остава. Ние не казваме, че няма фактически съжителстващи хора – те са факт, но фокусът ни е насочен към причините, поради които това се случва. Ако държавата е загрижена за бъдещето на семейството в България, трябва да работи за предотвратяването на причините, довеждащи до разруха на брака, а не просто да каже: „Такива са обществените взаимоотношения, дайте да ги запишем в закона!” Не може законът просто да оповестява обществените взаимоотношения. Нужно е да има стимулираща санкционна функция, която да се изразява в норми, които да бъдат удовлетворяващи и насочващи вниманието на хората към по-добрия избор, който да направят. В медиите се дискутира, че сред съжителстващите мъж и жена всеки започва да си търси правата; започват да се надигат и хората, живеещи на хомосексуални начала, които имат други проблеми. Да, в нашето общество те са факт и не можем да кажем, че ги няма, но моралната оценка – дали това е негативно, или позитивно явление – остава на съвестта на всеки един. Не може по-малкият процент да диктува върху болшинството обществените нагласи и законовите промени. Бъдещето на една нация се гради на семействата, а не на структурите, учрежденията, икономиката.