140 години от първата Евангелска църква в България (град Банско)

В интервю за предаването „Християнството” (излъчено на 12 октомври т.г.) Габриела Николова разговаря с пастор Димитър Кърлев за основаването на първата Евангелска църква в България в Банско. Тази година се навършват 140 години от нейното създаване. Днес Димитър Кърлев е пастор на Първа евангелската църква в Банско. За историята на църквата той разказа:

– Преди повече от 140 години, към 1858 г., започва съживление сред няколко души в Банско. Един православен свещеник и един учител решават да подходят по нов начин към Библията и християнството. Това, което получавали от Православната църква, не им е достатъчно. В резултат на своето търсене те организират кръжок от няколко участници – те двамата и някои от по-будните фамилии в града. На своите срещи изучават Божието Слово. По-късно разбират, че в Истанбул имало мисионерски борд (който е конгрешански) и молят някой от мисионерите да посети Банско, за да им помогне в инициативата, която са предприели. Първият мисионер, който идва в Банско, е Чарлз Морз (през 1867 г.). Той е посрещнат с голямо очакване от сформиралата се група в града. През 1868 г., на 6 август, тази група хора заявява, че желае да бъде призната като Евангелска църква. През лятото на 1871 г., на един от съборите, проведени в Банско, е ръкоположен първият пастор на църквата – Иван Тонджоров.

Управата по време на турското робство не създава проблеми на сформиралата се група вярващи. Втория път когато Чарлс Морз пристига в Банско, християните срещат отпор от жителите на града, които смятат, че това е група отцепници от Православната църква, която въвежда нови и опасни учения. Членовете на новата църква са изгонени от града и не им е позволено да се върнат. Тогава те се обръщат към турската власт в Разлог. Тя им разрешава да се върнат в Банско, като заявява, че ако някой ги притеснява, ще има проблеми с властта.

Отпорът обаче продължава и по времето на п-р Иван Сечанов, който служи в Банско от 1886 г. до 1890 г. Тогава натискът върху Евангелската църква е най-голям. Протестантите са лишавани от елементарни условия на живот – добитъкът им не е допускан до общинските пасища, градската фурна става недостъпна за тях, забранено им е да ползват градското гробище. Гонението срещу вярващите довежда до заздравяване на църквата. По това време тя бележи и най-значимия си растеж – от няколко семейства, които се събирали в началото, нараства до 250 души. До 1900 г. църквата става около 500 души.

В резултат на напрежението, което се създава между Евангелската и Православната църква и заради несправедливостите, които евангелските вярващи са принудени да търпят, се обръщат отново към турската власт. Тогава властта разрешава общината в Банско да се раздели и евангелските християни да имат свой кмет. Църквата в Банско работи с ВМРО за освобождението на България. Един от църковните членове във ВМРО е п-р Атанас Христов, който дори имал собствена чета.

Църквата в Банско не е затваряла врати и до днес. Има периоди, в който се състои от 4–5 възрастни жени, но дори тогава устоява и пасторът винаги е на мястото си въпреки натиска от властта.