Честване на 80-годишнината на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България

Най- голямата евангелска деноминация в България Съюзът на Евангелските петдесятни църкви (СЕПЦ) отбеляза 80-тата си годишнина. Събитието се състоя на 2 ноември, т.г., в зала „Универсиада”.

В празничното богослужение се включиха около 2 300 евангелски вярващи от цялата страна. Присъстваха и пастирите, които изпълняват функцията на районни отговорници.

За начало цялото събрание запя евангелския химн “Свят, свят, свят е Господ”, за да се поклони пред Бог. П-р В. Вирчев, председател на СЕПЦ, поздрави всички с добри дошли, а п-р Пламен Ганчев, районен отговорник за Русенската област, благодари на Бог в Молитва за годините, през които СЕПЦ е оцелял и продължава да се развива.

На събитието присътваха официални гости. И.д. директор на Дирекция Верозиповедания Емил Велинов изрази съпричастността си към празника, като поздрави евангелските вярващи и каза, че Дирекцията ще продължава да съдейства за по-добро бъдеще. Той предаде и поздравите от министър-председателя на България Сергей Станишев.

Сред специалните гости бяха п-р Николай Неделчев (председател на Обединени евангелски църкви), п-р Теодор Ангелов (изпълнителен директор на Българско библейско дружество) и Кевин Биъри (регионален директор на «Асамблеи на Бога - САЩ» за югоизточна Европа).

Доклад за историята на СЕПЦ представи п-р Димитър Митев. Музикалната група беше сборна формация с преобладаващо участие на хористи и инструменталисти от ЕПЦ Пловдив и София.

Присъстващите на събитието бяха силно впечатлени от видеоклиповете, които се излъчиха. Един от тях беше документален разказ за началото на петдесятното движение в България. Освен с исторически документи и снимки, имаше интервю с Марта Джаксън – дъщерята на мисионерите, донесли петдесятното движение в България Олга и Дионисий Заплишни.

«Иска ми се вълната, заляла всички по време на Петдесятница, да залее и нас сега», каза п-р Виктор Вирчев в празничната си проповед.

Накрая всички извършиха тайнството, познато в протестанските среди като «Господна вечеря» (причастие). Тя е израз на цялостта на Христовото тяло и на желанието за обединение между вярващите.