Снабдителите

Из книгата на Лилия Даскалова

„Който има уши, нека слуша”

Небето причерня и облаците скриха слънцето. Сякаш черна пелена отдели земята от небесния простор. Грехът натежа.

Но нали знаете, че над тази тъмна завеса все още грее слънце и небето е приказно синьо. Въпросът е как да пробием до него!?

Има тежест и товар, който всички ние носим. Има бреме, което ни смазва. Има грешки, които трудно ще си простим, и тайни, които разяждат отвътре.

Но също така има Един, Който прости греха ни и пое товара ни върху Своите плещи.

И ето, видях как на различни места по Земята хора бяха паднали на коленете си и отправяха горещи молби и молитви към Небето. И тези молитви се издигаха нагоре като снопове светлина, които пробиваха мрака и стигаха до трона на Бог.

И ето какво чух: това са Божите доставчици между Небето и Земята. Чрез молитвата на праведния неща ще идват и ще възлизат на Небето. И само там, където има искрени вярващи, които се молят усърдно, ще има снабдяване.

Не затваряй устата си, защото Господ ни е поставил стражи над градовете, в които живеем, над семействата, в които сме родени. Нека свалим Небето на Земята. (Да бъде Неговото царство както на Небето, така и на Земята…) Вие сте Божието снабдяване!

Домът Господен ще се нарече дом на молитва, не на проповедите или хвалението, въпреки че Бог обитава в него. На живата връзка между Небето и Земята. Не се заблуждавайте – ние имаме отговорността и привилегията да Го търсим, след като Той вече ни се откри чрез делото на изкуплението. Днес ние трябва да правим крачки към Него. Не Той следва нашите планове и програми, но ние Него. И кой друг, ако не църквата и Неговите люде трябва да познават волята и гласа Му. Нелепо е да търсим отговори на въпросите си в книгите, когато можем да паднем на колене и да потърсим съвета на най-мъдрия, Първия и Последния, Началото и Края.

О, роде невярващ, от света ли, от мръсен извор ли ще черпиш вода?...

Когато в тебе съм положил извори на жива вода!

Още ли не си проумял плана и волята на Този, Който те е пратил да ходиш по тази Земя?

Потърси Ме в ден на напаст и Аз ще те избавя.

Извикай към Мене с разкаяно сърце и Аз ще чуя гласа ти.

И ще простра ръката Си над тебе.

Отвърни се от пътя си и Ме последвай!

Не считай себе си за мъдър – питай Него! И нека Той те води. Нека не Го търсим само когато сме в нужда, защото и невярващите правят така. Но разликата между тях и нас, които се наричаме с Неговото име, е, че ние живеем, движим се и дишаме в Него – всеки ден!

Не оставяйте да отлети денят, без да сте отъркали коленете си в пода...

Не, ние не просим, не умоляваме! Напротив, ние знаем какво притежаваме в Него. Просто искаме да приседнем в нозете Му – нашия мощен Баща и Спасител, в Когото е скрито всичко, от което се нуждаем и за което мечтаем.

При кого другиго да отидем?