Нека работата ни да съдейства за растежа на Божието царство!

Интервю на Лъчезара Йосифова

с Мария Катранджиева, председател на Националното сдружение на християни с отговорност

Събеседничката ми е енергична християнска, бизнес дама от Казанлък. Тя е потомствена евангелистка от няколко поколения. Пълна е с Христовата любов и винаги е жизнерадостна – така е позната за много вярващи и невярващи. Както ще разберете от нейните думи, тя служи с целия си дом на Господа!      

Знаем, че организацията Национално сдружение на християни с отговорност в България е част от европейското движение „Европартньори” и от световното движение на християните бизнесмени. Откога съществува организацията и кое бе най-важното за конференцията, състояла се през ноември т.г. в Казанлък?

– Националното сдружение на християни с отговорност съществува вече четири години. През ноември т.г. се проведе Четвъртата национална конференция. Имаше представители от 10 града, около 43 души. На нея много братя и сестри в Господа разказаха с какво са допринесли за разширяването на Божието царство през изминалата година. Основната проповед бе водена от проф. д-р Дечко Свиленов, който е наш духовен баща и основател на организацията. Бяха разказани вълнуващи свидетелства, които насърчиха присъстващите. Ефектът от тази конференция ми напомня на случилото се преди много години в къпалнята Витезда.

Желанието ни е да разширяваме пределите на работата си. Искаме да сме в помощ на другите и да упражняваме добродетелите, които Господ ни е дал. Колкото повече Той ни благославя, толкова повече трябва да споделяме това, което имаме с другите, за да бъдат спечелени повече хора за Божието царство. Това е нашата цел!

Ти си президент на цеха за шивашко производство към фирма „Ира” в Казанлък. Бизнесът ти има интересна история...

– В цеха за шивашко производство изработваме спално бельо и детска конфекция. В него работят 35 души. „Ира” е малка семейна фирма. Цялото ни семейство, със съпруга и децата ми сме включени в дейността й. Преди 19 години, когато падна тоталитарният режим, поех по стъпките на демокрацията. Смело, с Божията помощ, с нужния опит и квалификация от държавната работа предприех нова крачка в живота си. След 1987 г., след като родих дъщеря си Лидия, не се върнах на държавна работа, а започнах частен бизнес. Започнах да шия вкъщи – най-напред халатчета и детски дрешки. Продавах ги между колежки. По това време гледах бебето си и работех вкъщи. Много хора ме познават в града. Образованието ми е текстилно. Бях придобила 10-годишна квалификация. Имах връзки с много хора, пласирах дрехи. Получих златен медал на Пловдивския панаир през 1984 г. Мои колежки ми казваха: „Сега са трудни времена, идват съкращения, ти накъде си тръгнала?” Аз отговарях: „Не се притеснявам, Господ ми е дал две златни ръце.” В началото шиех на една малка машинка вкъщи и си гледах детето. След това мъжът ми каза, че при наличието на толкова много поръчки най-добре е да давам и на друг човек да работи надомно. Не мина много време и имах 3–4 жени, които работеха надомно. Мъжът ми Боян беше до мен през цялото време и ме подкрепяше. Той е завършил Железопътния институт и работеше на нашата гара на смени. Занимаваше се с електроподдръжка.

Започнах да продавам продуктите си в малко магазинче. Появи се нуждата да имам цех, в който да събера работниците си. Господ ми даде и цех, и магазинче в центъра на Казанлък. Преди да ги имам, ходех от врата на врата в общината с молба за съдействие, но никой не ми обръщаше внимание. Свързах се с една жена архитект. Тя ми подаде ръка, без да ме познава, като ме покани на нейното ново строителство, което щеше да стане след две години. В цеха, който използвах на това място, работех с 12–13 жени. След година и половина се наложи да разширим дейността си. Молех се Бог да ми посочи новото място. Вторият ни цех се намира в центъра, а заедно с него имаме и магазин. Работата се разрасна и екипът стана от 35 души. Оборудването е модерно, съвременно, с европейски машини, имаме и климатици. Производството е на високо ниво.

Важното е, че във фирмата ти няма текучество на хора!

– Да. Хората ни от години работят във фирмата. Те са много верни. От тях само трима-четирима са християни. Всички споделят, че да се работи при мен е по-различно. „Защото ти вярваш в Бога и се молиш за нас”, ми казват. Когато има празници – Рождество Христово, Великден, за мой рожден ден или рожден ден на някой от работниците, винаги правим банкет. Моля се за тях и те чакат да усетят благословението. Поощрявам ги с подаръци. Просперитетът ми се дължи именно на вярата в Бога! Сестра ми във Вършец също се занимава с шевно производство и има 70–80 души работници. Те шият дамска конфекция за парижки магазини.

Имате благословен семеен бизнес, тъй като и сестра ти е вярваща, и нейният син Христо беше на конференцията. Какво би разказала за вашия дом, всички ли служите на Бога?

– Да, така е, и за нас е голяма радост, че домът ни е като този, за който Исус Навиев говори в Библията. Заедно служим на Бога с мъжа ми Боян, сина ми Стойчо, снаха ми Димитринка, внучка ми Бояна (на 9 години), дъщеря ми Лидия и съпруга й Владимир.

Аз съм трето поколение вярваща, от петдесятен род, внучката ми е пето. Коренът на вярата ни е тръгнал от Борис Грозданов от Вердикал – Банкя, където имало голяма църква. Дядо Борис е бил пастор на църквата. Баща ми взел майка ми от село Зимевица, до Ахелой. В момента целият ми дом служи в Българската евангелска църква, на която пастор е Генчо Буюклиев в Казанлък. Синът и дъщеря ми свирят в хвалебната група на църквата. Стойчо завърши музикално училище, а дъщеря ми от 3-годишна свири на цигулка. Мъжът ми и зет ми свирят на китара. Аз само пея. В нашата къща има много музикални инструменти. За нас хвалението е начин на живот!

Какво би разказала от вашата работа на „Християни с отговорност”?

– Поддържаме връзка с всички евангелски общности, с Православната църква и с Католическата църква. С община Казанлък също имаме добри отношения. През 2007 г. по случай великденските празници с одобрението на кмета Стефан Дамянов (Бог да го благослови! Той почита вярващите в нашия град.) раздадохме 8 хиляди детски Библии в Казанлък. Библиите достигнаха всички ученици в държавните училища и детските градини не само в Казанлък, но в цялата Казанлъшка община. Раздадохме от литературата и на администрацията на общината.

През октомври т.г. се състоя среща на борда на „Европартньори” в ресторант „Палас” в Казанлък. На нея присъстваха президентът на организацията Доминик Фаслер и координаторът Йохан Кайзер. За нас е привилегия, че в борда беше избран и Стефан Буюклиев, който е секретар към нашето сдружение. На срещата бяхме поканили и кмета на Казанлък. Тъй като той беше в командировка, вместо него на срещата присъства секретарката му. За мен беше чест, че тя ми подари букет от кмета Стефан Дамянов и от г-жа Палазова (зам.-кмет по образованието).

Това са насърчителни примери за благовестието. Какво ще пожелаеш на читателите на „Евангелски вестник” ?

– На читателите на вестника пожелавам все по-усърдно да градят Божието царство и да са по-всеотдайни в изявяването на Христовата любов. Днес много хора имат нужда от нея, усмивката на много от тях е помрачена! Вярата в Господ Исус Христос ни прави силни и е постоянна причина да се усмихваме!