На рождения ден с Рожденика

В града, в който живея, запалиха свещите на коледната елха пред общината… Какво е Коледа без елха пред кметството?

На мястото, където работя, празнувахме коледно парти… Какво е Коледа без коледно парти с колегите?

В църквата, която посещавам, изпълнихме рождествени програми… Какво е празник в църквата без празнична програма?

В новия мол рекламират стоки с отстъпка… Какво е Коледа без коледни промоции?

На някои коледни партита ще присъства и Дядо Коледа, който ще раздава подаръци… Какво е Коледа без Дядо Коледа?

За празничните дни съм поканен от близки и роднини, за да празнувам с тях... Какво е Коледа без роднинско събиране и отрупани маси?

С младежите от църквата като всяка друга година празнувахме заедно на Бъдни вечер… Какво е Бъдни вечер без празнуване?

Празнична украса, коледна елха, парти, роднински събирания, Дядо Коледа, подаръци, коледуване, програма и обилно похапване – това са необходимите съставки за празнична атмосфера и добро отбелязване на предстоящия празник.

Когато бях малък, имах чувството, че покрай 25 декември отбелязваме два отделни празника – Коледа и Рождество Христово. Да ви призная честно, май повече ми допадаше първият (Коледа), защото го свързвах с добродушния старец с бяла брада и най-вече с подаръците. А вторият (Рождество Христово) свързвах предимно с емоциите (приятни и недотам) около репетициите и изнасянето на празничната програма в църквата.

Всичко беше прекрасно, но след всяка следваща година в мен започна да се натрупва огромна умора от предварителната подготовка и голямо нетърпение празничните дни да отминат по-бързо. Забързан покрай всички отговорности и ангажименти, започнах да се чудя защо всъщност ни трябват тези зимни празници. Е, малко преувеличавам, но наистина се чувствах изтощен и не виждах смисъл в тях.

Няма да се впускам в дълги обяснения, откъде идва думата Коледа, но съм сигурен, че повечето от нас са наясно, че тя е един несполучлив опит за превод на английската дума Christmas, която означава Рождество Христово. А пък Дядо Коледа малко или много е рекламен трик на голяма компания за безалкохолни напитки.

След като Коледа и Рождество Христово са едно и също и след като Дядо Коледа е маркетингово изобретение, значи смисълът на цялото празнично суетене, приготовление и еуфория се крие в значението на Рождество Христово – раждането на Христос. Тогава всъщност на 24 и 25 декември ние празнуваме един рожден ден. Идеята на всеки рожден ден е поканените да почетат рожденика и да му поднесат подаръци.

В България, според последното преброяване, преобладават християните, но има и представители на други религиозни общности, които също отбелязват християнските празници – събират се около трапезата, разменят си подаръци, дори отиват и на църква. Хората обичат да празнуват. С една дума, всички се чувстваме поканени на рождения ден на Исус – на Рождество Христово.

Какво всъщност правим чрез коледните елхи, размяната на подаръци, отрупаните маси, големите тържества и празничните програми? Почитаме Рожденика ли? Или търсим повод да си починем, повеселим, хапнем и пийнем, да се покажем и докажем?

Не съм против елхите, подаръците, тържествата, но просто се питам защо и за кого правим всичко? За Него или за нас?

Рожден ден без рожденик звучи странно, глупаво и нередно. Също като да събереш приятелите си да отпразнуват рождения ден на детето ти, но него да оставиш у дома, за да не ви пречи. Някъде прочетох за точно такъв рожден ден.

Какво ли е да не те поканят да отбележиш собствения си рожден ден? Или да го празнуват, но да не ти обръщат внимание? Аз и затова толкова много обичах рождените си дни, защото за един ден бях център на вниманието.

През годината има само няколко дни, които официално са предназначени да поставим в центъра на нашето внимание Исус Христос. Какво ще Му поднесем? Как ще Го почетем?

Въпреки че всичко е Негово (Йов 41:11), имаме какво да Му подарим – послушанието си: Всеизгарянията и жертвите по същия начин ли са угодни на Господа, както послушанието на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. (I Царе 15:22)

Той ни е дал всичко, а очаква от нас толкова малко. Не ни е нужен специален повод, за да Го почетем. Но защо да не го направим на това Рождество?

Мога да обиколя магазините за промоции... Мога да отида на празнично парти... Мога да получа и да подаря подаръци... Мога да украся дома си... Мога да се включа в празничните програми и богослужения в църквата... Мога да се събера с роднините си и да похапна добре... Мога и не мисля, че ще е грешно, ако с всичко, което правя, и навсякъде, където отида, почитам Рожденика. Той ми е дал толкова много, че мога и аз да Му дам нещо, служейки на Него и Неговите деца.

Мога... Но дали ще го направя? Това зависи от мен.

Рожден ден без рожденика! Глупаво, странно, нередно, но често се случва като в следната история.

Един християнски автор разказва как покрай поредните рождествени празници бил много зает. Трябвало да се купуват подаръци, да се подготвят проповеди, да се посещават нуждаещи се, да се подготвят празнични програми... Така, докато обикалял голям магазин, въобще не забелязал, че в единия ъгъл на мола била разположена сцената на Рождество. В подобие на обор били поставени фигури на Йосиф, Мария, яслата с малкия Исус, няколко агънца и прославящите Бога овчари. Всъщност никой не обръщал внимание на тази сцена. Всеки бил много забързан. Тичал по задачи. Никой освен едно малко момченце и неговия баща. Момченцето задавало въпроси, а бащата разказвал най-чудната история – историята за слизането на Божия Син в плът на тази Земя.

Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. (Исая 9:6)

Нека почетем Рожденика на Неговия рожден ден! Нека празнуваме Неговото рождение!

Честито Рождество Христово!