Важно е християните от различни деноминации да се молят заедно

Даниел Хофер и неговото семейство са насърчение за много вярващи по света, защото техният живот принася плодове за слава на Бога. Даниел работи от сърце за Божието царство и довежда много хора до Христос. Като мисионер той е пътувал в повече от 40 страни, между които Китай (където е бил арестуван заради вярата), Тайланд, Индия, Северна Корея, Непал, Виетнам, Индонезия, Мали, Мароко, както и много страни в Европа. Съпругата му Юдит понякога пътува с него. Даниел и Юдит имат четири дъщери – Корнелия, Сандра, Андреа и Надя, които също служат на Бог. Две от тях бяха мисионери миналата година в Никарагуа. Нека като християни продължаваме да се молим за тяхното семейство и за AVC.

Даниел е дългогодишен приятел на нашата страна. Той много пъти е посещавал България по време на комунизма, а в годините на демокрацията мисията AVC е помогнала на много църкви и мисионери у нас. През 2008 г. той посети отново много градове в България заедно с двама мъже, мисионери от Китай – небесният мъж, Юн, както и Тайсто. Посещението бе особено плодоносно и благословено. Гостите ни се зарадваха, че българските вярващи събраха средства за 8038 Библии на китайски език.

Какви бяха твоите впечатления от това посещение в нашата страна? Как намираш българските църкви, които видя? По какъв начин християните могат да помогнат за решаването на проблемите в България?
– За мен посещението в България беше много позитивно преживяване. Зарадвах се, че църквите тук са „пораснали“. Беше насърчаващо колко много вярващи от различни деноминации идваха на богослуженията с Юн от Китай. Имаше много хора, които иначе не биха дошли на богослужение. Особено важно е, че от известно време български църкви помагат на християни в други държави, които са в нужда. Видях с какво желание бяха събрани средствата за тези 8038 китайски Библии. На някои от местата, които посетихме, има висока безработица и не е толкова важно колко голяма е събраната сума. Важен е духовният принцип на сеене и жънене, на даване и взимане – те вървят заедно!
Виждам известен напредък в България. Най-големият проблем, според мен, е корупцията. Има различни пътища, по които може да се помогне на вашата страна. Един от тях е, когато християни от различни деноминации се молят заедно. Това може да има влияние върху развитието на икономиката, срещу корупцията, престъпността и т.н.

Ти сподели, че усещаш молитвите на българските вярващи.
– Това е така и е особено вълнуващо. Много хора дойдоха при мен и ме питаха как сме – аз и семейството ми. Казваха ми от сърце, че се молят за нас. Това е много важно. Нуждаем се от молитва – чрез нея живеем. В нашата работа като мисионери има достатъчно предизвикателства.

Ти пътуваш много, особено в Азия. Ние винаги се радваме, когато получаваме новини от теб – от Китай, Индия, Тайланд, Виетнам, Непал, дори от Северна Корея. Как върви вашата работа там?
– В Северна Корея изградихме фабрика за соево мляко и хлебопекарна. Всеки ден изхранваме 6000 деца в 52 детски ясли, детски градини и основни училища. Нашата работа се възприема добре. Властите, с които работим, знаят, че сме християни, но не ни е позволено да говорим за Исус Христос. Молим се с всяка глътка мляко и с всеки залък хляб децата да усещат любовта на Христос. Нашият принцип е да направим възможното, а невъзможното оставяме на Господ.

Как се роди вашата мисия? Знаем, че е стартирала преди 35 години и сега работи в различни страни и континенти.
– Нашата мисия, която има клонове в Германия, Швейцария и Австрия, започна работата си във връзка с едно събитие преди години в Румъния. Било е по времето на комунизма, когато е имало наводнение и границите са били отворени. Тогава някои християни от Запад са осъществили връзка с пастори в Румъния. Помощ е пристигнала под формата на така наречения сандвич: дрехи – Библии – дрехи – Библии. Затова тримата пастори са били арестувани. Много вярващи от Германия са организирали мълчалив протест пред посолството на Румъния. Същия ден външният министър на тази страна е бил на посещение и е видял тази реакция. След това арестуваните пастори са били освободени. После са възникнали контакти в Русия, България и други страни.
През 1987 г. бе създаден AVC – Швейцария. Аз отговарям за работата в нашата страна. Ние работим с близо 50 държави в Европа, Азия, Африка, Централна Америка, Южна Америка. Нашата основна дейност е подпомагане на преследвани християни, на второ място е изграждането на църкви. Често предоставяме хуманитарна помощ и тя е ключ, с който се отварят врати, особено в ислямските и комунистическите държави. Например в Мароко, където бях, аз разбрах, че много хора идват до вярата чрез християнски програми в интернет. Така те осъществяват връзка с нашите хора, искат Библии. Там ние основахме библейско училище (неофициално), но ние помагаме на много местни хора да получат основите на вярата, така че по-нататък и те да могат да образоват други.

Вие занесохте голяма хуманитарна помощ в Индонезия след голямото цунами, а след това бяха основани няколко църкви.
– Ние имаме „Мрежа на надеждата“ – шест организации, които се занимават с хуманитарна помощ. Така беше и в Индонезия. Работим с местни християни в тези страни. В конкретния случай в Индонезия бяха основани няколко църкви на остров Суматра. На друго място – Оче, имахме добра съвместна работа с кмета и полицията. Това са контакти, които помагат на местните хора от църквите в бъдещата им дейност.

Ти разказа, че навсякъде по света, където имаш връзка с вярващи, усещаш любовта на Христос.
– Да, това наистина е така. Сред вярващите хора на различните места, на които ходя, се чувствам като в едно голямо семейство. Целта ни е не само чрез нашето говорене, но и чрез поведението ни да бъдем свидетелство за Исус.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
– Пожеланието ми е да бъдат ученици на Исус Христос и чрез техния живот да събират плод за Божието царство. Пожелавам им да бъдат хора, в които може да се види Христос – за Негова слава!