Събота, 20.04.2024
„България: Работата в България бе започната през 1857 г., когато Уесли Притиман и Албърт С. Лонг са изпратени като наши мисионери в тази страна. Била е подложена на повече трудности, отколкото която и да е друга наша мисия, бивайки почти унищожена от войни, оставена без постоянен мисионер, изоставена, препълнена, разрушена и построена наново. В края на десетте години нито един член не бе докладван, въпреки че преди четирима руснака бяха нейни членове в края на второто десетилетие. 1877 г. – 44 са докладвани, а в края на третото десетилетие 1877 г. [sic] – 112, и миналата година – 182” (Евангелието във всички земи. 1893, с. 519).
Няколко факта са важни в този изненадващ и все пак твърде окуражителен доклад на мисионерите на Методистката мисия в България.
1.Последната година, записана в доклада, би трябвало да е 1887 г., което е третото десетилетие на работата на мисията и последното цяло десетилетие преди настоящия доклад, издаден през 1893 г. Грешката е най-вероятно печатна, което е явно от предната посочена дата, описана също като 1877 г.
2.Утрояването на членската маса след Освобождението на България показва, че работата под робство е трудна и непостоянна. Мисията е разрушавана, изоставяна и въпреки че е успешна в първите години на служението си сред българите, не успява да задържи постоянна членска маса.
3.Вероятно това е и причината, поради която мисията не записва членове в края на първото десетилетие от работата си, въпреки че, както се вижда от самия доклад, такива е имало. Това означава, че въпреки мнозинството българи, руснаци и други народности, които посещават редовно богослуженията и класовете, организирани от мисията, те не са отчитани като нейни членове до пълноценното завършване на религиозните класове и обучения, които тя предлага. Подобна е ситуацията и с множеството български и славянски методистки мисии в Северна Америка в началото на 20. век, които, въпреки че обгрижват стотици и дори хиляди имигранти, отчитат само няколко от тях като редовни членове.
4.Следващото важно наблюдение в доклада на Методистката мисия е факта, че по правило членове се приемат от Методистката църква, а не от мисията, която се явява център и станция за мисионерските пътувания. Или, казано с други думи, самата мисия не отчита наличието на членска маса, защото те принадлежат към църквата.
Случаят с България обаче е много по-различен, защото Методистката мисия в Търново се явява повече от мисионерска станция. Тя е действащо общество от вярващи, което проповядва, обучава и приема членове според доктрините и практиката на Методистката църква.
Естественото заключение от изложените факти е, че пълноправните членове, редовните посетители или съмишлениците, описани в докладите на Методистката мисия, принадлежат към динамична църква от мисионерски тип. Тя служи едновременно като станция за действащите мисионери и като локална църква с редовни посетители от населението на града. В това число влизат и декларираните в доклада руски говорещи членове, вероятно трансфер от работата на другия методистки мисионер – Флокен в Тулча.
Именно тук трябва да се обобщи въпросът, какво трябва да се разбира под израза „членство“ в докладите на Методистката мисия от 19. век. В тази дискусия трябва да се помни, че самият Джон Уесли конституира членство в методистка църква на основание на тайнството водно кръщение, отхвърляйки конформацията, както е практикувано от Католическата и Англиканска църква. С течение на времето обаче този изчистен модел на приемане е усложнен. Методистката църква влиза в почти вековен спор относно кръщението и приемането на деца и възрастни в църквата. В процеса на дискусия през 1816 г. думата църква е изключена и заменена с думата общество (society – дружество). Включена е обратно през 1836 г., за да идентифицира термина членство с приемането на водно кръщение. През 1874–1877 г. се въвеждат отново няколко нива на обучение преди пълно приемане: 1. водно кръщение, 2. изпитателен срок, и 3. пълно членство. Дилемата за членството е допълнително обременена от партньорството с Конгрешанския мисионерски борд по мисионерското поле. Така например през 1881 г. мисията в Чефо, Китай, приема в Методистката църква 230 нови членове само на основание на „изповед на вяра“. Спорът е отново подновен през 1885–1888 г. по отношение на деца, приели водното кръщение, а крайното разрешение идва едва през 1908 г.
Добре известен е случаят от Генералната конференция през 1864 г., когато при дискутиране на дилемата за приемане в членство към новоизбрания епископ Д. У. Кларк е отправена репликата: „Вие сте още в изпитателен срок, докторе...“ Самият модератор на събранието е гласуван в най-високия ръководен пост на деноминацията, имайки само водно кръщение. Водното кръщение е изискването и за трансфера на членове от други деноминации, без да преминават шестмесечен изпитателен период, както следва: „Ако член в добро положение в която и да е друга ортодоксална църква желае да се обедини с нас, такъв чрез даване задоволителен отговор на обикновените запитвания да бъде веднага приет в пълно членство“ (Дисциплини на Методистката църква. 1869, с. 37).
Именно в този контекст работят методисткият мисионер д-р Лонг и помощниците му. За него е важно, че според Дисциплини на Методистката църква православните българи могат да се приемат като пълноправни членове, без да е нужно да минават през процеси на обучение. Но как да бъдат отчетени в мисионерските доклади в контекста на мисия, към които самите българи едва ли чувстват самопринадлежност?
С тези и много други административни трудности се сблъскват първите мисионери в България. Самото присъствие на тези дилеми обаче недвусмислено показват, че започнатото във Велико Търново не е просто мисионерска станция, каквато вече има в близкия Шумен и която работи без подобни проблеми. Това е явно и от факта, че в самото начало служението в старопрестолния град започва като редовни богослужения сред българите, определяйки своята крайна цел като нова методистка църква. Това обяснява и защо работата, започната във Велико Търново през 1859 г., никога не е описана по начина, по който днес разбираме понятията църква и членство. Въпреки че според самите мисионери новата общност съвсем явно и активно работи, стремейки се да увеличи членската маса, отслужвайки редовни богослужения с църковни тайнства, развиващи образователна и публицистична дейност и заемащи водеща роля в обществения живот на градовете, които достига със служението си.
19.04
Свещеник е прострелян по време на богослужение в Мианмар
19.04
Суета на суетите
19.04
Евангелските християни в Европа и страхът от Русия
19.04
Раненият австралийски епископ прости на своя нападател
18.04
Счупен свят
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите